Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след осем седмици

 

Липсващите лекарства за онкоболните деца

    
Знаете ли, има ефект. Ефектът на пеперудата, както казват две мои приятелки, едната тук, а другата – в силен материал по темата, който подготвя за сп. Жената днес. Ефект има, но е по-плах, трудно постижим и бавен, отколкото ни се иска и отколкото е нормално в европейска държава. Ама не просто европейска, а от онези, хубавите, от Евросъюза. През цялото време ми се вижда неестествено да сме в ЕС, сега – още повече. Що за Евросъюз е това, щом България е в него?! 😉

    
Така. През изминалите дни можем да се похвалим с два ТВ репортажа. Единият по БТВ, сниман в Пловдив преди достатъчно дни, излъчен все пак може би под нашия натиск, в негледаема съботна емисия, много съкратен и оставящ впечатление у незапознати, че Държавата прави невъзможното, да се справи с проблема. Запознатите знаем, че не е така. Другият по НОВА ТВ, с които вече не си измиха ръцете, а направиха сериозен 10 минутен материал в централните седмични новини, с много препратки, снимки в отделението в Пловдив, снимки у многодетното семейство на Таня, интервюта с пациенти, родители и лекари. Особено важно беше гостуването в студиото на Деси Хурмузова от екипа на Спаси, дари на… – тя се справи прекрасно, ясно, точно и кратко. Харесаха ми думичките й – цинизъм, недопустимо, въпреки че не успя да спомене думичката оставка. Целият репортаж бе съвсем недвусмислен и не остави капчица съмнение къде лежи отговорността. От телевизията са били особено настойчиви за отговор от МЗ, такъв е дошъл накрая в писмен вид. Изчетеният в ефир отговор от МЗ е брутален, явно съвсем сме ги вбесили. Пълна абдикация на Държавата от основните й задължения, пълен позор.

    
Продължавам с личните ми медийни изяви (гадост). Имам предвид това интервю тук и след това същото тук. Какво пък, свършиха добра работа, много хора се запознаха с хронологията и мотивите.

    
Междувременно мина много време от жалбата ми и към Омбудсмана. Писах им със запитване как се движат нещата. Нищо. Писах на секретаря Борислав Цеков, като накрая споменах – мисля – Европейския Омбудсман. Същият ден получих следното отговорче: ” Проверката по Вашата жалба не е приключила. Искането Ви за информация за
предприетите към момента действия е изпратено на отговорния експерт.” Това беше преди три седмици. Дали е време пак да попитам?

    
Имам неофициално потвърждение, че “Господари на ефира” работят по случая, заедно с много подобни за липсващи лекарства. Преди време бях гледала как, след репортаж при тях, чудодейно се намерили лекарствата за една рядка болест, скоро имаше пак. Разбирам, не смогват хората, то едно безобразие ли е, две ли са…

    
Междувременно в Групата във Фейсбук (над 25 000 участника) пуснахме информацията на английски и дори на есперанто. Да, да. Думичките са прости, лесни и с кратки изречения, пък дано чужденците разберат. Не съм сигурна.

    
Сега стигам до тежката артилерия. Митичните “производители”. Те наистина са митични, щото явно са най-неорганизираните, смотани и непознаващи регулациите в една европейска страна концерни, да им се не види! Може ли пък и двата производителя на двете лекарства точно за тази болест, точно за деца, да са толкова нехайни?… МЗ казва, че може.Ние пък ще питаме тях.

    
Така. Писах на и на GSK UK, и на GSK USA преди два дена. И от двете места имах отговор на следващия ден, те да не са чл.кор.проф.доктори… Те са обикновени търговци. За съжаление отговорите никак не ме удовлетвояват – да се обърна към ГлаксоСмитКлайн България. Хмм… Обърнах се, обадих им се за мейл. След мъчителни разпити, след опити за отбиване на разговора, че колегите били на тренинг, ми дадоха мейл за връзка, който се оказа – какво? – невалиден. Е, казвам ви, нямаше по-изненадан човек от мен! Как не съобразих още в началото да се обърна към тях… Нищо, спомняте ли си индианската капка? 

    
Писах обаче и на тази European Medicines Agency, късметлийски изстрел в тъмното, от където също веднага ми отговориха. Писмото ми с гръмовна /или не?/ тема:  Missing medicine – Purinethol – in Bulgaria!, е заведено под номер RFI-2010 No 03-259, много добре, нали? 

    А, да, писах и на Aspen Pharmacare, те още не са отговорили, ще чакаме. 

    Е, сигурно има и още, но вече ми се губи. И все пак, за нас най-важното остава течащата кореспонденция с чл.кор.проф.д-р зам. м-р г-жа Мила. Тази така Мила Власковска. На нейн бюрократичен отговор сме подали наши практични въпроси. Чакаме, но не много дълго. След това, както казва Графът, започваме Нова тактика!