Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след три месеца !!!

 

Липсващите лекарства за онкоболните деца

 


След три месеца опити за алармиране на чиновници, обществено мнение и медии, най-после можем да се похвалим с някакъв съизмерим напредък на каузата. Нее, не е това – безплатни  лекарства не са осигурени, намират се в страната с променлив успех, родителите си ги заплащат като попове, а лекарите предпочитат да си траят, защото дори и техните места са проветриви, особено напоследък. Не, имам предвид напредък по отношение на институциите в лицето на Омбудсмана г-н Гиньо Ганев и съда, осъдил в полза на онкоболен пациент, както и медиите, главно в лицето на Капитал. 


И така, най-после:


– Жалбата ми до Омбудсмана намери реакция, изразяваща се в организираната от него публична дискусия, условно наречена “Лекарства за живота на децата” по случая с липсващите лекарства за децата, болни от левкемия, и липсващите средства за лекуване на 6-те /шестте/ български деца, болни от мукополизахаридоза (много страшно, не питайте). Когато получих обаждането и след това поканата, най-после усетих някакво уважение. По-важното е, че усетих подобаващо сериозно отношение към супер сериозния проблем, продължаващ недопустимо дълго време и предизвикващ необяснимо съпротивление у чиновниците, в състояние да го разрешат. Зарадва ме и още нещо – едва сега разбрах, че много други хора са подали жалби до Омбудсмана по този въпрос, браво! Ето реален реаултат на обединените ни усилия, хубаво! И, въпреки че не успях да бъда лично на дискусията (на която са присъствали зам.чл.проф.хард.кор Власковска, шефката на Център Фонд за Лечение на Деца д-р Джурова, представителят на Центъра за защита правата на пациентите д-р Стойчо Кацаров, хора от ГлаксоСмитКлайн България, разбира се – Деси Хурмузова от “Спаси, дари на…” – моят герой, още неправителствени организации и журналисти), бях сигурна, че ще мине добре. Е, минала е повече от добре. Власковска е била буквално ‘съсечена’ с несъстоятелността на предложението си лекарства за левкемия да се изплащат за всяко дете поотделно от ЦФЛД. От всички. Деси Хурмузова първа скокнала, но нещата се обърнали тогава, когато шефката на ЦФЛД д-р Джурова категорично, аргументирано и делово обяснила на всички защо точно това е невъзможно и незаконно. О
мбудсманът
г-н Ганев бил бесен, щял бързо да изготви становище – казал, че добрият
фон щял да бъде спазен само формално…
Становището се очаква съвсем скоро, имаме сведения, че е с обещания остър и осъждащ тон. Въпреки че има препоръчителен характер, съм сигурна, че ще има повече тежест пред шефовете на Ехидната усмивка, отколкото десетките писма и апели от родители. Щом го получим, веднага го засилваме към всички медии, пък да видим.


– Сериозна печатна и електронна медия – Капитал – се захвана със случая с подобаващо внимание. Денислава Симеонова  ми се обади, пописахме си малко, изпратих й това-онова и стигнахме до обещанието да се включим в раздела Каузи на сайта. В последствие, тя ми писа, че: “се заемаме с каузата официално,
като ще я разширим така, че да обхване повече хора, които нямат достъп до
лекарствата си. Целта е да се създаде регистър с болните и всеки да знае и
следи сам как и къде може да получи лекарството си.
Твоят сигнал остава основата на каузата ни и ще погледна текста, който ми
изпрати.” Успех в амбициозната задача да направят излишни няколко дирекции в МЗ! Очаквам новини и развитие, които ще споделя с вас, разбира се:)


– Връчих лично на политик от мнозинството – депутата г-н Павел Димитров, областен
и общински ръководител на ГЕРБ Варна, член на парламентарната правна комисия – червена (като кръвта!) папка с лично писмо и официалната кореспонденция, надлежно оформена в пет приложения /все пак в университета бях голям зубър/. Това стана на някаква среща с хора от Варна, пред много свидетели и партийни активисти от града. След известно неразбирателство – той леко покровителствено ни посъветва първо да пишем на МЗ, хаха – пое личен ангажимент към казуса. Само не знам как да осъществявам обратната връзка и контрол към поетото обещание, но ще се справя;) По-важното е да се справи той.

– Аналогичен случай на онкоболен, лишен от животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, който осъди МЗ! Изпитанията и победата на г-жа Ангелина Бонева не са първият такъв случай, но – в качеството й на журналист – получи сериозна гласност, широко обществено признание и много добро обяснение от самата нея. С ясни, прости думи тя навсякъде казва това, което ние дуднем от месеци – престъпно безхаберие на чиновниците от МЗ, неефективно и нецеленасочено използванена бюджетните пари, арогантност, чувство за безнаказаност, наглост и аморалност. Лошото е, че положението и днес – 2010та година – не се е променило особено. Хубавото е, че си търсим правата, искаме, настояваме и дори вече получаваме повече от когато и да било преди. 

Пак ще завърша с надежда. Надежда за хората, не обещавам надежда за Държавата. Очакваме новини, идващи от неправителствения сектор и гражданските сдружения, които ще успокоят всички болни, но ще обезпокоят всички, милеещи за България.