Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след 13 седмици

 

Тази седмица отбеляза ключов успех на каузата! Да, да! Категоричната подкрепа, решителните действия и най-после така необходимата тежест дойдоха от институцията на Омбудсмана: 

 
 
.

 

С дата 19 април 2010 – точно седмица след проведената сериозна дискусия под неговата егида – излезе острата му позиция по въпроса за безплатните лекарства за децата с левкемия и мукополизахаридоза.

Въпреки че повече би ми харесало това да е становище на съда, не мога да се въздържа да ви цитирам важни части от текста:


“Според Конституцията на Република България, животът и здравето на гражданите са висша ценност, а неотменна грижа на държавата е да закриля здравето на гражданите и да наказва посегателството върху човешкия живот като най-тежко престъпление.
В още по-голяма степен това е в сила, когато става дума за деца”


“Правата на пациента са израз на отношението към него, към зачитане на суверенитета, неприкосновеността и достойнството му.
В същото време анализът на събраната при проверката информация отново показа, че тези права често се пренебрегват и потъпкват.”

И още: “…е МЗ не е изпълнило задължението си.”

“Определя като проява на лоша администрация…”

“Оценява като незадоволителни резултатите…”

“Подчертава необходимостта от спешни мерки…”

“… децата не могат да бъдат оставени без лечение и че юридически и/или финансови аргументи не бива да бъдат противопоставяни на здравето и живота на децата.”

Браво и благодарим, г-н Ганев – на Вас и на Вашите сътрудници и асистенти!

С трепет очакваме изтичането на поставения 14-дневен срок за реакция на МЗ. Също така ще се постараем да изпратим тази така красноречива позиция на всички медии. 

Междувременно толкова сме вбесили зам.чл.проф.кор. Власковска, че тя започна да реагира почти неадекватно. Визирам случаи като получени писма до един адресат, но с различно обръщение; изпращането на части от едно и също писмо до едни участници в групата и изпращане на този път цялото писмо до други; изпращане на отговор в края на един месец, но с вписана дата – края на предходния и други подобни блестящи ходове. Бисер в короната е следният цитат:

“Благодаря Ви за гражданската позиция и ще се радвам и на лична среща с излъчени до пет прИдставители /после поправено на ръка/ на групата във Фейсбук “Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца”.

Откъде да започна? От чуденето на кого благодари за гражданската позиция – на адресата на писмото г-жа Соня Божикова, началник на отдел “Приемна” в Министерски съвет или на жалбоподателя в копие, Вили Филипова? От изненадата, че все пак в МЗ четат и знаят за групата, че дори признават и легализират съществуването й? От недоумението, че изходящият номер на този радостен възглас е 97-В-33  от 29.03.2010, а Вили Филипова го е получила по мейла на 22.04.2010?

Ще започна и ще свърша с това, че борбата продължава!

 

П.П. Признавам си, че аз – всеки път с трепет в душата – проверявам ли, проверявам политическия кабинет в ‘контакти’ в сайта на МЗ, като всеки път коварно се надявам зам. министрите да са сменени, дори и тихомълком. Така де, след новото име Десислава Димитрова, бе анонсиран нов зам. министър – Гергана Павлова. На мястото на кого точно ще е, госпожо министър Борисова?