The Sunshine Brightness Memi Mix Vol.1-2

   

   По принцип не се ориентирам особено добре в блогърските игри, не се и вписвам особено добре в блогърските групи и общества. Пък и, съгласете се, игрите и в двата поканили ме блога, се казват по подобен начин, а условията са съвсем различни. Ласкателно, но и доста объркващо:) Затова, елегантно ще се измъкна и ще се опитам да комбинирам условия и послесловия, пък да видим какво ще стане. Накратко – ще напиша каквото аз си реша, хаха.

   
{BTW, извинявайте за забавянето, бамбини. Тук мога да изтъкна няколко основателни причини и две-три поговорки, но истината ще си остане една – аз наистина съм много важна!}.

   
Та, при Криси играта се казва The Sunshine award.  При Astilar се казва The Bright Side. С една дума – все награди, благодаря!:)

.

 

    Слънчевата награда се връчвала на блогъри, които със своя позитивизъм и креативност вдъхновявали други хора в света на блоговете (добре, добре…).  Правилата при получаване на наградата били да се сложи логото (ок);
да се изпрати наградата на 12 блогъри (как не, сега си обяснявам как и аз съм попаднала в безкрайния списък);
да ги известя (ок, ок) и да линкна този, който ме е номинирал (е, това е лесно). Добре, благодаря, Криси! Ето и моите номинации (шът, колкото-толкова):

Венци the fan – слънчев и позитивен тип, признавам, много го харесвам… Май най-редовно го каня, но това е положението.

Тишо the writer – оо, хайде, съвсем премерено дразнещ е, само когато той самият иска. Иначе е доволно смешен, дори мъдър. Духовните му писания съвсем импонират на моята светла личност, а чувството му за хумор е точно толкова самокритично, колкото одобрявам:)

{Абе, само на мен ли ми се струва странно да говоря за тях в трето лице, след като се предполага, че ще го четат? Е, какво да се прави…}

Госпожа Лю Чан Порасналия Ян Бибиян – за слънчевата й същност и несломима доброта, въпреки всичко.

– Ама, разбира се – Preor Разказвачът. Той май държи първенството по слънчева и на моменти чак озадачаващо мила и щастлива личност, мда… Не му знам оправданието, но май се сещам, де 😉

– Ама, разбира се и Деничка от “На ти с парите”. Тя сама си е признавала, че накрая се е предала на Новозеландската позитивност. Личи си и е чудесна! Да не говорим колко е умна, какви невероятно яки предложения и идеи има, освен трите деца, нали, и въобще…

   Ок, сега към светлата страна на нещата. Кое, кое? Еее, стига де, засрамете се! Така. Герданонизката Раличка е била така добра да ме сложи в този път по-краткия списък. Само че в тази игра условието е по-коварно. Да изброя десет неща, които ме правят щастлива, ама това сериозно ли? Да ям сладко от смокини и слънчогледови семки без сол, да пия кафе с мляко без захар и да бъда оставена на мира. Другите са подобни:))) Виж, нещата, които не знаете за мен провокираха ексхибиционизма ми, о, да. Да видим:

1. Преди доволно много години бяхме най-добри приятели с Димо от П.И.Ф.  Ама от тези, които се чуват по няколко пъти на ден, говорят с часове и вечерта се мотаят заедно по концерти и купони. Тогава бяха славните времена на група Resemblance, ех… После Димо и Иван заминаха за София, аз се омъжих за Басиста и останалото е история:)

2. В първия семестър на първи курс в Икономическия Университет, получих първата оценка. Ама, буквално – Лош 1. Не, по висша математика. Да, заради нескопосано преписване, много ясно. Даа, хвана ме асистентката, която ми беше вдигнала мерника заради безсрамно слабите ми резултати. Не, наистина не знам защо влязох да уча икономика, като не ме влече и не обичам математиката. Хайде, гледайте си вашите неща, а? Освен това не ми вярвате?? Моля, трети ред:

 

.

 

3.  Не ям месо от 31.05.1993та. Голям праз!:-))) Само че аз помня датата и с друго – с концерта на Faith No More в Budapest, брат ми, Angel Dust Tour, брат мии… Forever знаменателен ден за мен!

4.  Никога не съм пушила, каквото и да е, гадост. Това никога не ме е притеснявало, нито навличало проблеми. Е, подигравки от кръгчето – да, изгонване да не хабя напразно цигарата – да. Много важно!

5. Имам доста точен мерник. В гимназията събирах погледите на момченцата с баскетболните си тройки и биех всички наред на 21, а през далечния период, в който с Жоро се мотаехме по билярд клубовете, бях станала сериозен противник.  

   А сега прехвърлям задачата на Василена, Бу и Дачи. О,  добавям и Светла Енчева с нейния Неуютен блог, да. Чисто женско любопитство, може би съчетано с капка проклетия, съжалявам. 

   Предварително се извинявам на всички засегнати и – естествено – можете да се направите, че не сте прочели поста, лесна работа. А най-добре, ако вече сте писали.

   Бачи и леканочи!