Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след четири месеца и още нещо…

 

  
А, да, резултатът. Нулев. Нищо. Ни-щи-чко. Ако не броим кратък изблик на далечна надежда в разменените реплики между г-н Борисов и г-жа Борисова: “Премиерът ми се обажда и пита: Как си? РЕШАВАШ ЛИ ПРОБЛЕМА С ЛЕКАРСТВАТА?”, измъкнати от контекста на едно, само по себе си, нелепо интервю със здравния министър от 14.05.2010. Още тогава го отразих в Групата, а после Нуша е писала достоен коментар. И какво от това, а? След като нямаме отговор от гусжата, ни от гусина… За резултат да не говорим. Подхвърлят неща, които всички искаме да чуем – оправяне на батака с лекарствата, прехвърляне на търговете от МЗ към НЗОК и т.н. Добре, но кога, КОГА?

  
Затова пък тези (хм!) повече от две седмици от предишния ми пост бяха наситени със случки, откъслечни проблясъци от информация и надежда, както и с появяването на хоризонта на нови, подобни каузи.  От тях най-абсурдната (т.е. и смешна, и тъжна) случка безспорно е уволняването на никога-не-назначаван-доброволец. Знам, знам, откровена тъпота. За българските …как да кажа… сраснали се с поста си чиновници  обаче, явно си е съвсем в реда на нещата. Елица Матеева – юрист, драматург, режисьор, артист, доброволен клоун, журналист, общественик и трън в задника на всички страхливци – бе освободена от доброволните си аниматорски услуги от детската онкохематология на УМБАЛ “Св. Марина”, а.к.а. Терапията. Да, точно заради статията си в бр. 5/10 на сп. Жената днес. Бе уволнена без да е назначавана от шефа на това отделение – доц. Валерия Калева (по ирония или не – в момента сама освободена от
другата си административна длъжност в болницата и под разследване за случая с Дани). 
Тази доц. Калева, която за една година нито веднъж не е присъствала на
занимание на Елица с децата и която за една година нито веднъж не й е
казала ‘Благодаря” (за разлика от родители и деца). Тази доц. Калева, която се е съгласила на интервю за статията, но така и не е намерила време да го даде. Тази доц. Калева, която е дала съгласието си на Елица да снима в отделението. Ето как – в случай, че странна, не съвсем разбираема статия със снимка на дадена болница съвпадне със съдебно производство срещу нея – се опровергава приказката “И отрицателната реклама е реклама”. Не и в този случай, който е точно толкова несправедлив, дребнав и неблагодарен, колкото чак не бихме повярвали.

 

.

 

   След това с Елица ходихме в Дарик Радио Варна, от ефира на което с интерес изслушахме телефонните уверения на същата тази доц. Калева, че “да, би върнала Елица при децата, но след известно време” или нещо подобно. (WTF??) Е, разбира се, че ще звучи нелепо и неискрено, как иначе? Аудиофайловете са тук и тук, ако ви е интересно, забавни са. 

  
Междувременно се установи, че директорът на Център Фонд за Лечение на Деца д-р Джурова вече не е такъв. Д-р Джурова пое поста след като той бе безнадеждно компрометиран от предишния директор и започна да праща деца за лечение в чужбина бързо и ефективно. Тя категорично се застъпи за каузата на онкоболните деца по време на дискусията при Омбудсмана и търсеше мнението на хората от “Спаси, дари на…” по заплетени казуси. Накратко – работеше. Явно това се е сторило неприемливо на шефовете й от МЗ или Мила Власковска от Марс сериозно й се е обидила и е помогнала отстраняването й. Не знаем. Както казва Деси Хурмузова: “Просто свестни хора не им трябват. Щото работят, а това прави лошо
впечатление.”  Сега отново има деца в заварено положение, отново времето минава, човешки съдби се прекрояват и мъката и ужаса остават. Добре дошли в българското здравепогазване!

  На този фон съвсем случайно попаднах на една дискусия (разбирай караница) между Мая Манолова от БСП и д-р Пламен Цеков от ПГ на ГЕРБ по Нова ТВ. Депутатчета. Мастит, мазен мажоритар срещу агресивна опозиционерка, спорят за народните пари. Винаги грозна гледка. Този път обаче прибавете нетърпимо арогантните думи на т.н. д-р Цеков: ” Има достатъчно лекарства за онкоболните” и положението става нетърпимо. Става ти тъжно първо за самия тебе (че такива индивиди са ти “избранници”), после за децата, после за всички болни и накрая за целокупните български нещастници, извинете – народ. 

  Донякъде успокоение от това намерих в личното си откровение за тази седмица – интервю с Шефа на Дружеството на психолозите доц. Пламен Димитров. По-скоро не успокоение, а обяснение. Силно, горчиво, брутално и о, така вярно. Горещо ви го препоръчвам, въпреки че май няма указани начини за противодействие на политическата сган. Все пак, да прочетеш така добре изказани, облечени в точни думи и термини своите мисли е успокоително. Поне това.

  Преди сравнително малко време бях попаднала на един годишен хороскоп за България за 2010. Направи ми впечатление един аспект в него – че през тази година ще се засили влиянието на гражданското общество, че хората няма да чакат и ще вземат нещата в свои ръце, ако искат да ги видят постигнати. Беше писано декември 2009-та. Ето, че в средата на периода сме свидетели на категорично потвърждение. Каузите са толкова много, една от друга по-безумни, а бездействието и безпомощността на управляващите – толкова очевидни и опасни, че ние поемаме инициативи, надвишаващи пряката ни компетентност, изпиващи малкото ни свободно време, уморяващи ума и тревожещи сърцата ни. Сравнително нова такава е тази за закриването (т.е. заменката от обществено полезно и съответно мизерно, в  частно и луксозно) на санаториума за деца в гр. Банкя.

 

.

 

  Писах за това в по-предния си ‘геноциден’ пост, писали са от ‘Спаси, дари на…’, а ето че вече има и Фейсбук група по проблема. Подкрепям изцяло, въпреки че ми писна и нямам сили и воля. Така или иначе, вече не мога да стоя и гледам отстрани, повредих се окончателно, пак съм там 🙂 

  Иначе тази седмица продължаваме по план. Защото болните деца резервен план освен здравето си нямат!