КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 17

 

Ваканция в библиотеката!

 

    От доста време обмислям да пиша нещо за детското четене. Поне от януари тази година, когато една кротка вечер направих на децата си тази снимка:

 

 

    Така и не намерих подходящ момент до днес. До когато заведох децата в Детския отдел на варненската библиотека, където през юли се провежда инициативата “Ваканция в библиотеката” – по два часа предиобед доброволци и деца обсъждат книги, списания и издания на някаква тема. Само игра и забавление, никакво задължение. Има и други какички гимназистки, но за мен главния двигател, PR и изпълнител на акцията беше човека-доброволец, превърнал всичко, с което се захване (а то не е малко, повярвайте) в чист професионализъм – Елица Бръмбъл Матеева Дръмбъл

    Та, досега са чели книжки за спорта, за киното, за пирати и съкровища, днес беше за фокусници и правене на фокуси, а утре ще е за мумии и пирамиди! Жестоко, нали?! Ние бяхме в пълен състав и – въпреки нЕкои съмнения – Малката Беля беше много спокойна и заинтересована, първо рисува, гледа фокуси и им ръкопляска…

 

 

 …, а после си разгледа всички налични броеве на сп. Мечо Пух.

 

 

    Що се отнася до Голямата Беля… тя беше видимо впечатлена. Едва успя малко да погледа и да направи някой и друг фокус…

 

 

   …, когато хукна да си вади читателска карта и да си избира книги за вкъщи! Служителката беше много внимателна и видимо доволна, че е резултат от инициативата им, но повече от необходимото обстоятелствена;) Дотолкова, че Кристина едва я дочака да каже как трябва да си пази картата,  да не я топи в морето и да пази книжките… През цялото време я гледаше в ръцете с жаден поглед и току посягаше към лелеяната карта:) След това с ентусиазъм си избра една енциклопедия за динозаври, книжка за принцеса и дори се подписа на разписката:) Първият й подпис изглежда така:

 

 

 Преди да изложа на вниманието ви как и аз се изложих пред децата…                            

 

 

…, ще уточня – да, Крисата може да чете от 5-6 годишна, а след предучилищната вече е гладко, не че се хваля, но е факт, млъквайте! Съжалявам, но трябва да кажа и че до края на деня прочете нещата, утре ще ги върне и ще си вземе нови. 

 

    Та, накрая не можах да откажа на Елочка и двете направихме велик фокус със съвсем истинска левитация над масата!

 

 
 
Това беше наистина чудна ваканция в библиотеката! Благодарим ти, библиотеко “Пенчо Славейков”, благодарим ти, Елочке…Жалко само, че самата библиотека излиза във ваканция през август, но е толкова хубаво, че е толкова близо до нас и на път от и за училище, нали? …
Cool
 
 

 

 

Геноцид срещу българските деца и болни – епилог след 6 месечно удряне на главата в стената

 

    Мда, епилог.


    2010-та започна, преполови се и върви устремно напред, докато нищо особено по каузата за лекарствата не се променя. Излъгах. Променя се, но за по-лошо. Не ми се иска да го казвам, но няма как да не сте го забелязали. По-лошо не само по отношение на липсващи лекарства за болните деца, но и за юноши, младежи, възрастни и стари. Не само за онкоболни деца, но и за такива с кожен меланом. Не само за лечение на рак на бъбрека и кръвта, но и за трансплантирани пациенти, за ХИВ позитивни, за… Не само…


   Ако случайно още не сте ги срещали, можете да видите новини за идентични проблеми, животозастрашаващи липси и геноцид срещу пациенти… тук,  също така и… тук, а още и …тук, продължаваме и… тук. Има и още, нали? Тотално извън контрол. И сега какво? 


   Да, обаче някак си аз вярвам на здравната министърка, след като я гледах в Панорама миналата седмица. (Потърсете малко по-назад Панорама от 16 юли 2010 и изгледайте  първите 32 минути тук).  Във всяка една област от здравеопазването имало нужда от драстични промени, каза тя и натърти – “Съжалявам”. Ми, така е. Обеща видими резултати от 2011-т, обеща нова апаратура, точни изследвания, адекватни диагнози, навременно лечение. Обеща специални грижи за онкоболните, точно в частта за често фаталното забавяне на лекаствата. В тази връзка отново обеща оптимизиране системата на търговете за набавяне на медикаменти. Обеща. Отново. Иска ми се да вярвам. Ще чакаме, нали? Който може, де, който не може… сам си решава. Моето предложение е тук, ако някой пита. Универсално за всички подобни случаи, със сигурен резултат в полза на пациента. Ееех, да беше метод за отслабване – щяхме да се избиваме да го прилагаме, а то…;)


   Друго какво исках да кажа? А, да  – и все пак продължаваме на дълбаем.  Каузата ни с липсващите лекарства за децата, болни от левкемия, е качена онлайн в читателските Каузи на Капитал. Там предлагаме цели три вида решения – конкретно за децата, после за всички болни от редки болести (това – между другото, подкрепено и от Капитал – за създаване на онлайн регистър с пациентите и въобще някаква ясна класификация, задължително и конкретно лечение и т.н.) и накрая за всички болни, нуждаещи се от лекарства, закупени и осигурени чрез търг. От нас – майки, бащи, домакини, служители, активисти – толкова. А представете си ако се намесят армията МЗ юристи, специализираните пациентски и здравни организации, лекари, доценти, професори  в областта, международни икономисти…

   
Както вече съм писала тук-там:  трябва ни генерална промяна в здравеопазването с цел премахване на безумните административни прагове и предлагането на поносими условия за фирмите, които договарят жизненоважни лекарства без аналог.  Дори ако трябва при лекарствата и болестите-сираци да са при неизгодни за държавата условия. Това е.
Но  … да, има но, разбира се. Но за това трябва здрав разум, политическа воля и държавнически компромис в името на българските хора. Които през последните 20 години очевидно липсват. 

   Сега сме на дъното. Време е за оттласване, за което трябват малко повече общи усилия.

    Накрая ето ви и един пример за мотивация – общите шестмесечни усилия на гражданското общество и доброволни адвокати успяха да освободят бременното арменско момиче Аревик от Дома за чужденци Бусманци. Както се казва тук: “Стъпка по стъпка, беше проправен път там, където в България го нямаше”. Ето това е реално, нали? 

 

.
 
 
 
Така че – епилог, но обнадеждаващ 🙂