Полъх на ангелски крила…

  

   Бях виждала/срещала Уникалната Рос при добра (все още само виртуална, егати!)  приятелка. Един ден тя ни призова да гласуваме в конкурс, в който Роси участваше. Аз по принцип само това чакам – падам си по всякакви конкурси, често участвам и нерядко печеля🙂 Така че, веднага се метнах да
гласувам за интересните нещица на Роси, съвестно и систематично – почти
всеки ден. Когато видях при нея
поста й за това, че ще даде награда – лично направен от нея ангел –  нещата ми се сториха предопределени (напоследък го забелязвам лесно). Въпреки това много се изненадах, когато тя – по някаква безумно сложна схема – избра точно моя коментар за печеливш. Предопределени, помните ли? 

   Скок, пляс, възторжен коментар, благодарствено писмо, даване на адреса си и… зачаках. Ето, че след толкова време, последното “ангелско” място в дома ми си беше намерило перфектния обитател. 

   През цялото това време г-жа Шанти Клер доволно потриваше ръчички и ни се радваше отстрани. Мляс! 
 

   Значи, дотук имах налични три ангели.

  Този е най-мъничкият, но и най-блестящият:) Стои горе в ъгълчето под
таванния шкаф точно срещу входната ни врата. Държи сърчице, посреща гостите ни и пуска
само добрите;)

 

   Този пази децата в детската стая:

 

 

   А този – гълъбчетата (да, нас!) в спалнята:

 

 

   Само в основната ни стая продължаваше да се вижда едно кабелче, останало неприкрито. За него не бързах, чаках най-подходящият ангел. И ето, че той долетя! Лично за мен! Дори кръстен на мен🙂 Трогната съм от признанието на Роси, която си е направила труда да ми проучи децата, постовете, темите…  Преплела е всичко в уникалния ангел с рокля от ръчно правена хартия от глухарчета, който вече гордо зае мястото си. Вижте го в целия му блясък:

 

 

    А в пакета имаше и прекрасни ръчни герданчета и медальончета за децата, които  им прибрах за времената, когато подобаващо ще ценят истинските неща (Роси, извинявай, но ми повярвай:)

   Отново – целувки и толкова много благодаря!!!