Геноцид срещу българските деца – наистина епилог (след достатъчно дълго време)

 

   Всъщност, ако трябва да бъда честна със себе си и с вас – аз съм до тук.

   В момента наблюдаваме и сме част от повсеместен геноцид срещу масата българи (с малки, но силни и недопустими изключения). За съжаление този геноцид не подминава и децата. Аз се учудвам, че дори и за тях реакцията е малка, недостатъчна, и точно затова – безсилна. С изключение на някои активисти-единици, на някои журналисти-единици и някои родители-единици, на някои НПО-та -единици, другите мълчат.

   Къде са хилядите родители, загрижени за здравето, образованието и средата на живот на децата си? Къде са лекарите, загрижени за добруването на пациентите си (а не за работното си място, вътреболничната конюнктура, заплатата, близката си пенсия…)? Къде са пациентските организаци, които дори не подкрепят плахия лекарски протест!? Къде са силните професионални организации, които да бранят интересите на работниците? Къде са гордите  пенсионери, борещи се за правото си на достоен живот? Къде са непримиримите студенти, които скачат при най-малкото посегателство срещу правото им на съвременно образование?

    Ще ви кажа къде. В Гърция, във Франция, дори в Румъния. 

   Тъпо е да обвинявам. Затова спирам и продължавам да си действам. Не съм се отказала, по принцип не. Все още вярвам в теорията на счупения прозорец – че колкото и големи да са проблемите, трябва да започнем всички заедно  от най-малкия, докато не стигнем до края. Докато един ден не се огледаме и не харесаме живота си тук. 

   Просто се отказвам от тази кауза – за лекарствата срещу левкемия. Със същия успех бих се пънала срещу неспазване регулациите и законите в полза на собствениците на вятърни генератори. Защото нямам вятърен генератор и никой собственик на такъв не ме моли за помощ. 

   Но имам собствени деца в училищна възраст, затова съм член на градинското и училищното настоятелства. Затова каня Любов Георгиева на лекция във Варна. Затова се включвам в кампанията на Мрежа за децата за подобряване на училищните тоалетни (под надслов Мнение от значение и под патронажа на Министъра на Образованието!).

   А при вас как е?

   Супер, нали?:)))

 

Интервю за сп. Моето дете, ноември 2010

 

   Публикувам това не толкова, за да се хваля (хайде, бе?), а за да опровергая някои неточности и липси в интервюто, което дадох за ноемврийския брой на сп. Моето дете, заедно с останалите под заглавието “Майки за четене”. Ей ни на:

    Та, в списанието малко са посъкратени думите ми и на места се е поизгубил смисъла (Ох, покажете ми ЕДИН автор, който да не роптае срещу редактирането!) Например пише: “Днес децата са важна част от пълноценния живот на родителя” и излиза така, че преди време не са били…:) Аз съм казала, че децата са само важна част от един пълноценен и разнообразен живот на родителя днес, ама им се е сторило брутално. Махнали са ми някои духовни забежки от рода на: “Децата се раждат точно такива, каквито е трябвало” или въпроса “Защо точно тази душичка ме е избрала за майка?”. Махнали са и някои цветисти изрази като “лицемерни, комерсиални пиар “благотворителни” ТВ предавания”, а аз бях толкова културна… Но –  най-важното – изрязали са любимите ми въпрос/отговор: “Кое може да те усмихне след  дългите безсънни нощи? – Двойно кафе и обилна закуска!”, ама нищо – простено да им е:) Все пак е доста гот да съм една от четири, нали?  (Останалите са Василена, Бу и Точица)

   Хубавото е, че са ми спестили срама и от други глупости. И накрая едно уточнение, което аз грешно съм подала – Меми не го била измислила майка ми, както ми каза, след като ми благодари за благодарностите, ами …аз. Още от 2-3 съм си викала така, (както дъщеря ми Маги си вика Ами сега). Ето, откъдето и да го погледне човек, съм върха!…

   Който ми е приятел във ФБ може да види този епистоларен шедьовър тук, а най-добре си купете списанието, другите майки за четене са супер!:)

   Благодаря на списание “Моето дете” и лично на Велиана Симеонова за честта!

 

Blog Action Day 2010 – Вода (Water)

   Еей, добре че е Блогосферата на Az.jenata и по-специално Жюстин, че да се светвам и аз за всички хитри и хубави неща, в които може да се включва един блогър. Blog Action Day 2010? Че как без мен! Регистрирах се, подписах петицията и сега слагам линк.

   Жюстин наистина е приложила интересни факти, свързани с темата за тази година – водата. Хм хм… Гадост. 1500 литра вода за производството на всяка шъртка? WTF?? Егати разхищаващите животни, дето сме…

   Абе, да ви кажа честно, изглежда ми мааалко дребнаво да изброявам така, ‘щото то си е ясно, ама хайде – ще си кажа какво продължавам да правя по принцип. За  пране и почистване ползвам само сапунени ядки, сода, оцет, т.н. Козметика – всичко е био и разтворимо (е, добре де, без декоративната козметика). Карам колело всеки ден до работа и училище (е, добре де, днес във Варна вали!), пазарувам само с платнената си торбичка, която винаги нося в чантата си (а когато съм я изпрала и забравила, си отрупвам ръцете с бутилки мляко, маслини, лимони и …деца!). Събрала съм една торбичка изхабени батерии, които все се каня да пусна в някой от специалните контейнерчета (да не говорим, че е крайно време да използваме зареждащи се, ама и без това не съм голям фен на свирещите пластмасови играчки и ги държа без батерии), имам няколко изгорели енергоспестяващи крушки в шкафа под мивката, които трябва да видя къде мога да изхвърля безопасно. Нямаме сушилня (е, стига де – не е, защото няма място, има комбинирани, знаете, а защото не искаме!), в килера имаме две каси със стъклени бутилки – едната с бира, другата с кола, хаха – които си зареждаме редовно (е, да, до магазинчето отиваме с колата:). Офисът ни е малък, затова носим използваните от едната страна листи в къщи за рисуване на децата, а ако започнем да генерираме повече, ще се включим в инициативата на ОЦОСУР Варна –  “Лист по лист”.

   Сигурно има и още, но когато това мислене стане част от ежедневието ти, вече правиш разликата по-трудно. 

   Ето какво съм писала на днешния ден преди година. 

   И така: Earth Day – Every Day🙂 

Геноцид срещу българските деца – послеслов на епилога, 9 месеца след началото

 

   Ехо, каузата ни е жива и дори търпи развитие. Ето какво: преди месец с мен се свърза г-жа Евгения Адърска от АПОЗ /Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, част от НПО/. Аз се бях обърнала към тях още в самото начало, разбира се, но досега АПОЗ бяха по-скоро пасивни. Когато Жени ми се обади сега каза, че следи развитието на групата и има с какво да помогне. Е, отидох до София и се срещнах с нея и с нейн експерт по лекарствена политика. Общо взето казаха, че в МЗ нямат потенциал да оправят повсеместните каши (хайде, бе!) и няма да променят нищо, ако не получат някаква (в приемлив за тях вид) помощ. И това беше още по времето на скоропостижно изчезналата от хоризонта, злополучно изгрялата и изгаснала звезда – Млечната Кралица…

   Та, подготвихме едно писмо до АПОЗ, на основание на което те са депозирали в МЗ запитване във връзка с липсите и все още нерегламентираните доставки на двата медикамента за лечение на лимфоидна левкемия при деца. Дали имат отговор? Слънцето от запад ли изгрява?

   Но имат вътрешна информация, (както разбрах на втората си среща с Жени Адърска, вече във Варна) че от ГлаксоСмитКлайн са декларирали, че ще даряват Пуринетол в отделенията в София, Пловдив и Варна чак докато не се разреши всичко толкова неразрешимо около него. Това е супер, само че… дали? Както каза адвокат Коновска по повод правната победа след години български безобразия – чувствам се малка…

   С приятелите от “Спаси, дари на…”, АПОЗ и останалите сме твърдо решени да не оставяме МЗ да ‘лежат’ на тези (чужди) лаври, а да ги натискаме до последно. Идеята досега беше да се гласуват поправките в Закона за лекарствата в хуманната медицина в Парламента и след това да дойде ред на Наредбите, чрез които се регламентират правото и достъпа до медикаменти, кой ги дава, кой ги плаща, на кого се полагат и т.н. Но това беше преди, а сега вече сме след (Борисова). И никой не знае как ще се развият нещата, уви. 

   Бъдете здрави!

 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 19 – Български Активистки Алианс

 

    От днес съм горд член на Български Активистки Алианс, благодаря!

    По този повод да кажа, че се присъединявам към Писмото до шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани. Аман от държавни институции, които симулират дейност, а всъщност резултата от ‘работата’ им е пълен батак. Който батак в един момент излиза наяве, става грандиозен обществен скандал, гръм, тряс и …нищо. Никакви (почти) оставки, никакви (почти) последствия, никакво проследяване на случая след няколко месеца, да не говорим за отсъствието на каквато и да е мисъл за превенция за подобни бъдещи ситуации в тази или подобна държавна институция. Като пример само накратко да попитам някой знае ли какво става в момента в държавния Фонд за лечение на деца? /спомняте си разразилия се в края на 2009-та скандал с излезлите наяве чудовищни злоупотреби и престъпно бездействие там, нали?/ Е, след утихването на скандала имаше оставка на шефа, вярно. Дойде нова, съвестно работеща, нормална шефка, вярно. Е, да, ама тази нормална шефка не издържа начина на работа в подобна държавна институция дълго. Замина си. За сегашния директор нямам текуща информация, може би точно затова се питам – ами, ако пак стане така? А коя ли ще е следващата държавна агенция, дирекция и асоциация, която ще ‘хванат’ след дълги години тотална безстопанственост?  Може да е всяка, защото директорите не усещат контрол и интерес от преките си работодатели – всички нас. Сякаш децата в домовете не са наши? Сякаш децата с увреждания не са наши, а родителите им – точно като нас, само че плюс цялата мъка, безпомощност и грижа на света?

    Картичка с брутален контраст, изработена от Ася Колева. 

   Ей затова се включвам в Активисткия Алианс. Ей затова категорично подкрепям и Отвореното писмо на една изстрадала (и за щастие активна и красноречива) майка на дете с увреждания. Писала съм по темата за риалитата и преди, писали са и други хора (още по-красноречиви и правдиви, въпреки че това е за миналия риалити сезон, same old shit – респект, Жоро Пентаграм!:) 

    Ей затова ще съм активна. Пък да видим!