Геноцид срещу българските деца – послеслов на епилога, 9 месеца след началото

 

   Ехо, каузата ни е жива и дори търпи развитие. Ето какво: преди месец с мен се свърза г-жа Евгения Адърска от АПОЗ /Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, част от НПО/. Аз се бях обърнала към тях още в самото начало, разбира се, но досега АПОЗ бяха по-скоро пасивни. Когато Жени ми се обади сега каза, че следи развитието на групата и има с какво да помогне. Е, отидох до София и се срещнах с нея и с нейн експерт по лекарствена политика. Общо взето казаха, че в МЗ нямат потенциал да оправят повсеместните каши (хайде, бе!) и няма да променят нищо, ако не получат някаква (в приемлив за тях вид) помощ. И това беше още по времето на скоропостижно изчезналата от хоризонта, злополучно изгрялата и изгаснала звезда – Млечната Кралица…

   Та, подготвихме едно писмо до АПОЗ, на основание на което те са депозирали в МЗ запитване във връзка с липсите и все още нерегламентираните доставки на двата медикамента за лечение на лимфоидна левкемия при деца. Дали имат отговор? Слънцето от запад ли изгрява?

   Но имат вътрешна информация, (както разбрах на втората си среща с Жени Адърска, вече във Варна) че от ГлаксоСмитКлайн са декларирали, че ще даряват Пуринетол в отделенията в София, Пловдив и Варна чак докато не се разреши всичко толкова неразрешимо около него. Това е супер, само че… дали? Както каза адвокат Коновска по повод правната победа след години български безобразия – чувствам се малка…

   С приятелите от “Спаси, дари на…”, АПОЗ и останалите сме твърдо решени да не оставяме МЗ да ‘лежат’ на тези (чужди) лаври, а да ги натискаме до последно. Идеята досега беше да се гласуват поправките в Закона за лекарствата в хуманната медицина в Парламента и след това да дойде ред на Наредбите, чрез които се регламентират правото и достъпа до медикаменти, кой ги дава, кой ги плаща, на кого се полагат и т.н. Но това беше преди, а сега вече сме след (Борисова). И никой не знае как ще се развият нещата, уви. 

   Бъдете здрави!