Геноцид срещу българските деца – наистина епилог (след достатъчно дълго време)

 

   Всъщност, ако трябва да бъда честна със себе си и с вас – аз съм до тук.

   В момента наблюдаваме и сме част от повсеместен геноцид срещу масата българи (с малки, но силни и недопустими изключения). За съжаление този геноцид не подминава и децата. Аз се учудвам, че дори и за тях реакцията е малка, недостатъчна, и точно затова – безсилна. С изключение на някои активисти-единици, на някои журналисти-единици и някои родители-единици, на някои НПО-та -единици, другите мълчат.

   Къде са хилядите родители, загрижени за здравето, образованието и средата на живот на децата си? Къде са лекарите, загрижени за добруването на пациентите си (а не за работното си място, вътреболничната конюнктура, заплатата, близката си пенсия…)? Къде са пациентските организаци, които дори не подкрепят плахия лекарски протест!? Къде са силните професионални организации, които да бранят интересите на работниците? Къде са гордите  пенсионери, борещи се за правото си на достоен живот? Къде са непримиримите студенти, които скачат при най-малкото посегателство срещу правото им на съвременно образование?

    Ще ви кажа къде. В Гърция, във Франция, дори в Румъния. 

   Тъпо е да обвинявам. Затова спирам и продължавам да си действам. Не съм се отказала, по принцип не. Все още вярвам в теорията на счупения прозорец – че колкото и големи да са проблемите, трябва да започнем всички заедно  от най-малкия, докато не стигнем до края. Докато един ден не се огледаме и не харесаме живота си тук. 

   Просто се отказвам от тази кауза – за лекарствата срещу левкемия. Със същия успех бих се пънала срещу неспазване регулациите и законите в полза на собствениците на вятърни генератори. Защото нямам вятърен генератор и никой собственик на такъв не ме моли за помощ. 

   Но имам собствени деца в училищна възраст, затова съм член на градинското и училищното настоятелства. Затова каня Любов Георгиева на лекция във Варна. Затова се включвам в кампанията на Мрежа за децата за подобряване на училищните тоалетни (под надслов Мнение от значение и под патронажа на Министъра на Образованието!).

   А при вас как е?

   Супер, нали?:)))