Любов Георгиева и новите ни деца!

След презентацията в клуба за детско творчество Щурче във Варна (която Любов ми призна, че е променяла и редактирала до сутринта), най-честият отзив беше – вдъхновяваща! И наистина – самата Любов е толкова харизматична и вдъхновяваща личност, че е трудно да се предадат чувствата, мислите, емоциите, които ни владеят по време и след нейна изява. Тогава е лесно и забавно да се гледа, но после е трудно да се разказва. Трудно, но като организатор съм длъжна да опитам:)


   Презентациите на Любов Георгиева от център Виолетова жаба са смесица между простички неща, които знаем и усещаме инстинктивно за децата си и …простички неща, които точно в този момент ни просветват! 

 
  Към първите причислявам това, че винаги трябва да сме искрени с тях (“На зъболекаря няма да боли, мило!”). Те, разбира се, винаги усещат състояниято ни, виждат аурата ни и за тях сме разтворена книга, нали. Това, че при новите ни деца нямат никаква тежест наказания, заплахи, (не дай, Боже) бой, че не признават авторитети, особено измислени от възрастните. Това, че винаги зад моментното поведение на детето (тръшкането преди детска градина) трябва да търсим причинилото го намерение (страха от изоставяне от родителя, особено силен на 3-4г). Или пък това, че децата ни са само монитори на това, което им е зададено от компютрите, т.е. от възрастните около тях. Това, че всички деца се нуждаят от много любов, но при новите тази нужда е особено осезаема, до голяма степен дължаща се на липсата им на свобода – те са лишени от удоволствието да се катерят по дърветата на поляната между блоковете, да отидат с аверите до съседния квартал да поритат или да ходят сами на училище с тролея в първи клас, нали?
   Към вторите причислявам това, че като резултат на по-развитото им дясно мозъчно полукълбо (за разлика от нашето ляво), новите ни деца са неимоверно по-интуитивни, с по-изострени сетива, повече технически знания и емоционална култура от нас, родителите. Това, че те са много, много силни енергийно, така че ако ние – родители и учители – не възпитаваме у тях добродетели, могат да причинят сериозни негативни резултати със силната си енергия. Това, че на тях вече не са им жизнено необходими храната и съня, не са им единствени източници за набавяне на енергия, защото те умеят да правят това директно от слънцето и природата! Това, че те са напълно наясно, че не всичко на света се вижда от очите и че трудно се изразяват, защото чувстват езика по-скоро като ограничение… Че са супер чувствителни и се разплакват от няма нищо… Че се нуждаят от ясни граници, често кръвната им група е АВ, не обичат дежурните отговори и в училище ИМ Е СКУЧНО!
   Тук се включва теорията на Любов за съпоставка на поведението  на децата ни със силна енергия и например градински маркуч с много силна струя. Имаме три варианта за реакция – първият е да го оставяме да се върти и облива всичко безконтролно; вторият – да го стиснем и прекъснем струята (чрез третиране на децата с медикаменти, ужас!) и третият – да го насочим с любов и мисъл да излее водата (енергията) си в пеене, спорт, грънчарство или танц… Вие кой вариант сте избирали досега? Аз – по малко от първия и по малко от третия… (вече ще се старая повече, разбира се).
   Но най-важното е уважението към децата ни. Уважението, което – трябва да признаем – при нас не е било особено застъпено (но пък и не сме имали особена нужда от това, нали, поне аз не си спомням да съм се чувствала особено пренебрегната). Уважението към децата ни, което все повече и повече родители усещаме, практикуваме, изповядваме и огласяваме… Това уважение стига до степен да се учим и да приемаме помощ от децата си в определени ситуации и да не се срамуваме от това, а напротив. Уважението да клекнем пред детето, да го гледаме в очите, да слушаме и да се опитваме да го разберем.
 

   Любов предлага да мислим за учителите като за екскурзоводи. Тя пита: Очакваме ли от един екскурзовод, докато ни показва Египетските пирамиди, да ни се кара, да ни поправя с червен химикал, да ни удря през пръстите, ако зададем грешен въпрос… Или очакваме уважение като към клиент, избрал услугите точно на този екскурзовод, приятелско отношение и създаване на приятна и любознателна атмосфера, така че при екскурзията да ни хареса и да искаме да отидем там пак?
   Да, родителите стигаме по-бързо и лесно до разбирането и усещането на новите ни деца, но в образованието все още имаме да изминем много…много…много дълъг път! Всички заедно.
   Затова хора като Любов Георгиева работят три месеца над разработка, която после предават на хартиен и електронен носител в Министерството на Образованието и Науката (нищо, че я гледат като извънземна дори и само заради този жест). Затова раздава презентацията, на която имахме честта и късмета да присъстваме, на всеки, който я поиска. (Изпращам я на тези, които ми оставиха мейлите си, т.е. почти всички, ще я изпратя и на вас, ако ми пишете.) Затова вече циркулира идеята за оформяне на бъдещи работни групи по градове, които да събират мненията на родители и деца по училища, по един предстоящ проект на Любов и сподвижниците около нея. Резултатите от които после да залегнат в бъдещия и – всички се надяваме – адекватен и нагоден към нуждите на новите ни деца Закон за образованието. За да успеем след години да понижим цифрата от 48% неговорещи български език…българчета през 2010та. В противен случай цифрата ще се увеличи, сещате се…
 
 
    Е, заедно сме за адекватно отношение и съвременно образование, нали?
 

 
 
   П.П. Като допълнение към приятните външни потвърждения на вътрешните ни убеждения, както и на новото ‘отваряне на очите’, Любов силно ни препоръча следните книги:
Умението да обичаш – Дон Мигел Руис
Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация – М. Розенберг
Наръчник на практичния мечтател – Сара и Пол Едуардс