Геноцид срещу… хм, май вече няма геноцид, а?!

 

   Като се поотдалечих малко от темата за липсващите лекарства, си дадох по-ясна сметка за резултата. Резултат от годината има! Ако проследим хронологично събитията, се откроява последователност от взаимносвързани действия, едно след друго, едно от друго… Категоричният извод е, че ефект има! Ефект от всяко активно действие към по-добър живот в България има, макар и бавен.

   Значи, гледайте какво е станало: 

  Първо беше писмото на родителите от Пловдив -> Предаването на Ахчиева -> Пилотният  постинг на  Деничеро -> Mоето влизане на четвърта, макар и на свещи -> Създаването на ФБ групата, стихийно набъбнала до над 30 000 участника за кратко време -> Мощната и безкомпромисна подкрепа на Деси, Данчо, Любомира от “Спаси, дари на…” -> Събития, концерти и инициативи в подкрепа на каузата – като този концерт тук, като тази инициатива тук и дори като това благотворително представление тук, йе -> Излизане на категорична Позиция на Омбудсмана по повод липсващите лекарства за онкоболни и деца с редки болести, която може да служи за платформа на бъдещи подобни случаи -> Осигуряване на единия медикамент безплатно и безсрочно за всички деца от производителя! -> Индикации за някаква работа по въпроса от МЗ, но без големи надежди, нали -> …За да се стигне до може би най-важното и значимо последствие на работата ни – създаването през есента на 2010-та на Сдружение на родителите на “Деца с онкохематологични заболявания”, които казват, че са били членове на нашата група отдавна и донякъде са придобили смелост и сили от там, страхотно!  

   За онкоболните деца вече се мисли, говори и действа, те вече не са затворени в отделенията, родителите им вече не са сами, безпомощни и безнадеждни. Напротив! 

   Крайната заложена цел все още не е постигната, но с тези предпоставки и това ще стане, сигурна съм. С времето ще си дадем по-ясна сметка, но и засега звучи прекрасно! Важното е, че от гражданското действие има ефект и резултат. За да стане Бълхария едно по-добро и сигурно място за децата ни и си заслужи буквичката “г”. 

   Добър извод за това време на годината, нали?:) Какво? Уф, добре де – Весели празници на всички:)

 

 

Правосъдието по отношение на българските деца

 

   Напоследък съм станала голям активист, знаете. Не защото си нямам друга работа. Не защото обичам да ми се поподиграват тайничко, а и не толкова. Не защото ми харесва да съм център на нечие (нелюбезно) внимание.

   А защото установих, че наистина, наистина – по глупашки наивно, почти идеалистично – ми пука в каква страна ще живеят внуците ми. Това е, по-силно е от мен. И се чувствам едва ли не като бяла врана, че се боря за нормален живот, за достойно отношение към мен и близките ми и въобще всички от страна на институции, извършители на държавни и частни услуги и т.н. Какъв парадокс, а? За изискване на нещо толкова обичайно да се чувствам така неразбрано!? / Както го беше казал много добре Калин Руменов тук: “Понеже в логиката трябва да има рационалност и защото правилата са единственият възможен балкански пънк. Там, където пънкарията е начин на живот, а не бунт срещу начина на живот – протестът и различността са в спазването на законите. Малко е объркано, но на Балканите включително и пънкът е малко объркан.” Много яко, а?/


 
Та, написах тази отбранително-агресивна интерлюдия всъщност само за да оповестя, че  днес изпратих на:


– Министерство на правосъдието;


С копие до:


– Министерски съвет; Президента; Омбудсмана; Уницеф и много медии


едно писмо във
връзка с
посещението на сенатор Бадентер в България през м. Ноември т.г. и поетите
от Министерство на правосъдието ангажименти във връзка с осъвременяване
законодателството ни за деца и подрастващи. /За повече информация вижте тук и тук/. Пак е имало изтъкване пред чужденците, даване на гръмки обещания и поставяне на тотално нереалистични за Бълхария срокове.

   Както им писах: “Като член на Български активистки алианс Ви обръщам внимание, че ние се интересуваме от правата на децата и следим случая. Използвам възможността да се позова на Закона за достъп до обществената информация и да изисквам да ме/ни държите в течение на съвместната работа на институциите. Моля за отговор (по и-мейл) в рамките на зададения от ЗДОИ срок на следните въпроси:” и бла-бла. Не си правя много илюзии, разбира се. Просто ми се иска да усетят някакъв граждански контрол.  


 Не, не защото… – виж по-горе. А защото наистина, наистина… – виж по-горе. И главно защото утре моите деца/племенници/техни приятели  – не дай, Боже! – могат да се озоват на някое лошо, тъмно и влажно място, оплетени в безумни законови процедури от типа на Параграф 22, /актуални от 1958г./ без особена надежда за нормално отношение. Еех, еех, родино мила…


 

 

 

Какво, книги ли? Много ясно, че книги!

   
Не се заблуждавайте от смешно звучащата абревиатура ПИСА. Общо взето ПИСА-та (Програма за международно оценяване на учениците), е писала на днешните ни ученици в 7-8ми клас  двойка. И то не просто за знания, ами и за умения за четивност, колкото и да ми е трудно да го възприема това. Особено ми е трудно да го възприема на фона на непрекъснато четящата ми 7 годишна дъщеря, която прочете две различни издания на Мечо Пух (второто – заради по-добрия превод), цитира откъси от Пипи, скоро свърши цялата (240 стр.) Артур и минимоите, взета от библиотеката  (като стигна за първи път в живота си сама до извода, че книгите са много по-добри и интересни от филмите), а в момента си е взела няколко книжки за Лили Чудото, които чете с дразнеща бързина… 

   
Та така. Децата в училище ли са виновни? Не. Не съм срещала пример за проблем с дете, без да се намери причината някъде във възрастното му обкръжение. Особено когато се отнася за държавна политика в образованието. По-скоро за липсата на такава и на всякаква по-дългосрочна стратегия от един политически мандат. Баста!

   
Но резултатите са наистина плашещи.  Ужасяващи. Влошаващи се. Докога? Трябва ли да чакаме децата съвсем да откажат да влизат в училище, за да разберем, че има спешна нужда от промяна?

   
Още един силен и тъжен анализ на тема агресията в училище, от сайта на Deutsche Welle:

  “Като начало не е зле да си дадем сметка, че на децата ни им е по-трудно, отколкото на нас. Те още не са изградили вътрешните си устои, нямат убедителни и за пред себе си дори възгледи, които да им дават кураж, не умеят да защитават правата си – а и кой ли им позволява. Кой изобщо е готов да ги чуе, да разговаря откровено с тях, да вземе под внимание мнението им, да се съобрази с индивидуалността и различието им?”

   Ето това е като начало, среда и край. Прочетете целия коментар “Не е ли яко да си тъп?” на Мирела Иванова, заслужава си. И особено си заслужава всички ние най-после да се замислим и да започнем да действаме. 

   Разговора, мисленето и мечтите за бъдещето в областта на образованието са много, много обширни. Тепърва ще пиша за тях. Но сега конкретната тема беше за четенето. Как да научим децата си да четат ли? Много лесно и абсолютно сигурно – с личен пример.

 

 

   Съжалявам, наистина не съм оптимист за учениците, обект на изследването. Но просто трябва да съм оптимист и активист за тези, по-малките, новите, от които трябва повече да се учим и да ги слушаме, те знаят. Все се надявам да не ни позволят да прецакаме и тях като по-големите, но може би това активизиране буквално последната година не е случайно, а? Нека ги слушаме, те знаят. Но, междувременно, още преди да са тръгнали на училище, нека да ги научим да обичат да четат.  

   (После ще се борим да научим учителите, че в първи клас най-важното е да ги научат да обичат да учат!)

 

 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 20 – Seasons’s Greetings

    Така,
сега кой сме – шести декември (честит имен ден на брат ми и на всичките му адаши:). Разбира се, замотах се. Но вярвам, че
още има време за бърза поръчка онлайн и сериозна надежда за навременна
доставка офлайн, нали?

   Добре, хайде на работа:) Представям ви любимия си еко-био-RRR магазин Мататама
Сега виждам, че имат дори еко детски купички, много яко:) От там съм
поръчвала много неща и съм доволна от всичко, сещате се – качество,
доставка, отношение… Същото важи и за другия магазин от рола ми, но за
детски и бебешки дрешки и аксесоари – Kidi.bg, които дори наскоро спечелиха първо място за електронен магазин в БГ Сайт 2010, поздравления! Има за какво:) Отиваме към супер як варненски онлайн магазин за красоти и удоволствия – Decorbox, особено ме кефят стикерите за стена (не само детските, нали?) и  чантите
за многократна употреба, толкова са готини, лудница…   Мъжете могат да обърнат специално внимание на гифт сертификата, нищо лично, но го предпочитаме;) 

   И
накрая наблягам на най-новия, но може би най-любим
онлайн магазин за подаръци, красоти, занимавки и вдъхновение за малки и
големи – магическия КРОКОТАК! Още не съм ползвала тези им услуги, но не се съмнявам в качеството и успеха на новата крокотаческа издънка:) 

    Е, и разбира се, вечният ми бестпрезънт – книги. За децата вече съм скрила уж на тайно място /ох, като си спомня майка ми как не можеше да скрие нищо от нас… И сега не си правя особени илюзии, но все пак съм скрила:)/  от новия каталог на изд. “Фют”. Иначе за нас вие си знаете откъде и как, аз препоръчвам “Ангелология” на Даниел Трусони (2010, Сиела). Това е втората й книга, и в същото време е втори световен бестселър (след “Историкът” на Елизабет Костова) с голямо  и реално присъствие на България, чак да се възгордее човек:) “Ангелология” е стабилен подарък за някой, който си пада по такива епоси. А и корицата си я бива, а?

 

     Има
и много други варианти, знам, но съм сигурна, че ако се възползвате от
тези предложения, всички ще са/сме доволни;) Весели – и моля ви, не
толкова заслепено-консуматорски, а повече RRR – празници!

 

Пробляснала и …изгаснала искрица надежда

  (Липсващите лекарства за онкоболните деца)

 Сърцето ми прескочи удар, когато сутринта в офиса видях плика с моето име, подпрян на монитора ми, с надписа Committee on Petitions и фразата Европейски парламент на 23 езика и 3 азбуки… Значи все пак са получили нещо от мен /въпреки че аз не получих никой от изброените от тях начини за обратна връзка/ още през… кога беше? Забравих. Стоически издържам да не разкъсам плика, но започвам с другата си работа. Е, не издържам дълго, все пак прилежно изрязвам десния край на плика и погледа ми трескаво пробягва по листа – така, така…подала съм петицията през юни, обявена е за допустима, разгледана е… после през Октомври пак… така… Заключение:

 “При пълно разбиране на загрижеността на родителите във връзка с възможно най-доброто лечение на техните деца, трябва да се посочи, че въпросите, свързани с възстановяването на разходи за определени лекарствени продукти остават до голяма степен в националните компетенции на всяка отделна държава-членка. Комисията следователно не разполага със законни правомощия да изисква от държава-членка включването на определен лекарствен продукт в позитивния лекарствен списък за целите на възстановяване на разходи.” 

Пълно разбиране? Възстановяване на разходи? WTF?! Надявали се, че очакванията ми са задоволени? FS!

Това, което аз разбирам /освен обичайното, де, онова за спасението и давещите се/ е, че те дори… дори не могат да разберат нашата действителност, не им се побира в подредените мозъчета! За възстановяване на какви точно разходи говорим, когато технически нямаше как да се направят те поради липсата на лекарствата в страната въобще?!

Та така, за протокола, поредната европейска институция, неможеща да ни защити от  чиновническото  море от безхаберие, в което от доста време се давим. За пореден път скъсваме с удобната надежда да ни помогне някой друг, някой по-силен и по-страшен от нашите, някой от вън… За пореден път стигаме до извода, че ако не си помогнем ние, няма кой друг да защити децата ни, най-скъпото ни.

Без коментари, моля ви. Нека помислим и помълчим.