Пробляснала и …изгаснала искрица надежда

  (Липсващите лекарства за онкоболните деца)

 Сърцето ми прескочи удар, когато сутринта в офиса видях плика с моето име, подпрян на монитора ми, с надписа Committee on Petitions и фразата Европейски парламент на 23 езика и 3 азбуки… Значи все пак са получили нещо от мен /въпреки че аз не получих никой от изброените от тях начини за обратна връзка/ още през… кога беше? Забравих. Стоически издържам да не разкъсам плика, но започвам с другата си работа. Е, не издържам дълго, все пак прилежно изрязвам десния край на плика и погледа ми трескаво пробягва по листа – така, така…подала съм петицията през юни, обявена е за допустима, разгледана е… после през Октомври пак… така… Заключение:

 “При пълно разбиране на загрижеността на родителите във връзка с възможно най-доброто лечение на техните деца, трябва да се посочи, че въпросите, свързани с възстановяването на разходи за определени лекарствени продукти остават до голяма степен в националните компетенции на всяка отделна държава-членка. Комисията следователно не разполага със законни правомощия да изисква от държава-членка включването на определен лекарствен продукт в позитивния лекарствен списък за целите на възстановяване на разходи.” 

Пълно разбиране? Възстановяване на разходи? WTF?! Надявали се, че очакванията ми са задоволени? FS!

Това, което аз разбирам /освен обичайното, де, онова за спасението и давещите се/ е, че те дори… дори не могат да разберат нашата действителност, не им се побира в подредените мозъчета! За възстановяване на какви точно разходи говорим, когато технически нямаше как да се направят те поради липсата на лекарствата в страната въобще?!

Та така, за протокола, поредната европейска институция, неможеща да ни защити от  чиновническото  море от безхаберие, в което от доста време се давим. За пореден път скъсваме с удобната надежда да ни помогне някой друг, някой по-силен и по-страшен от нашите, някой от вън… За пореден път стигаме до извода, че ако не си помогнем ние, няма кой друг да защити децата ни, най-скъпото ни.

Без коментари, моля ви. Нека помислим и помълчим.