Какво, книги ли? Много ясно, че книги!

   
Не се заблуждавайте от смешно звучащата абревиатура ПИСА. Общо взето ПИСА-та (Програма за международно оценяване на учениците), е писала на днешните ни ученици в 7-8ми клас  двойка. И то не просто за знания, ами и за умения за четивност, колкото и да ми е трудно да го възприема това. Особено ми е трудно да го възприема на фона на непрекъснато четящата ми 7 годишна дъщеря, която прочете две различни издания на Мечо Пух (второто – заради по-добрия превод), цитира откъси от Пипи, скоро свърши цялата (240 стр.) Артур и минимоите, взета от библиотеката  (като стигна за първи път в живота си сама до извода, че книгите са много по-добри и интересни от филмите), а в момента си е взела няколко книжки за Лили Чудото, които чете с дразнеща бързина… 

   
Та така. Децата в училище ли са виновни? Не. Не съм срещала пример за проблем с дете, без да се намери причината някъде във възрастното му обкръжение. Особено когато се отнася за държавна политика в образованието. По-скоро за липсата на такава и на всякаква по-дългосрочна стратегия от един политически мандат. Баста!

   
Но резултатите са наистина плашещи.  Ужасяващи. Влошаващи се. Докога? Трябва ли да чакаме децата съвсем да откажат да влизат в училище, за да разберем, че има спешна нужда от промяна?

   
Още един силен и тъжен анализ на тема агресията в училище, от сайта на Deutsche Welle:

  “Като начало не е зле да си дадем сметка, че на децата ни им е по-трудно, отколкото на нас. Те още не са изградили вътрешните си устои, нямат убедителни и за пред себе си дори възгледи, които да им дават кураж, не умеят да защитават правата си – а и кой ли им позволява. Кой изобщо е готов да ги чуе, да разговаря откровено с тях, да вземе под внимание мнението им, да се съобрази с индивидуалността и различието им?”

   Ето това е като начало, среда и край. Прочетете целия коментар “Не е ли яко да си тъп?” на Мирела Иванова, заслужава си. И особено си заслужава всички ние най-после да се замислим и да започнем да действаме. 

   Разговора, мисленето и мечтите за бъдещето в областта на образованието са много, много обширни. Тепърва ще пиша за тях. Но сега конкретната тема беше за четенето. Как да научим децата си да четат ли? Много лесно и абсолютно сигурно – с личен пример.

 

 

   Съжалявам, наистина не съм оптимист за учениците, обект на изследването. Но просто трябва да съм оптимист и активист за тези, по-малките, новите, от които трябва повече да се учим и да ги слушаме, те знаят. Все се надявам да не ни позволят да прецакаме и тях като по-големите, но може би това активизиране буквално последната година не е случайно, а? Нека ги слушаме, те знаят. Но, междувременно, още преди да са тръгнали на училище, нека да ги научим да обичат да четат.  

   (После ще се борим да научим учителите, че в първи клас най-важното е да ги научат да обичат да учат!)