Ден за национално бягство от училище

 

   Вчера – 3ти януари – беше обявен за национален ден за бягство от училище. Според медиите и статистиките бе обявен за провал – едва 10% отсъстващи ученици, вял бунт, мързеливци, без идея какво ще правят на този ден, освен да ходят по купони и т.н. и т.н.

   
Всеки, който говори и мисли това, е безнадежден. /Съвсем отделно е типичен бг комплексар./ Без надежда за нормално бъдеще са семейството му, децата му и тези, чиито психики и животи по някакъв начин зависят от него. Съжалявам, но е така. Наистина съжалявам, защото тези хора все още наистина са много. Продължавам твърдо да вярвам, че докато не измрат всички подобни, всички, които са възпитавани и обучавани от такива и т.н., разбирате, няма надежда за страната ни. Като отдавам значение на факта, че може би никога няма да станем толкова независими и борбени като гърците например (поради вековни исторически, културни и политически отражения и разни други такива фактори). Но наистина мисля, че трябва да минат няколко поколения, за да се измени тази тъжна действителност, която ни заобикаля и с която се примиряваме всеки божи ден. По няколко пъти.

   
И все пак има надежда, нали. Има. Не само в младите (главно най-младите), но и в такива журналисти като този, написал по повода този текст: “С удоволствие обаче бих написала на сина си бележка, че в понеделник ще отсъства от училище по “граждански причини”. Защото с отказа да повярваме на децата, че имат нужда и право на този ден ваканция, ние ги вкарахме в сивото стадо, за което “всички са маскари”, за което България е “Абсурдистан” и, които в нихилистичен унес повтарят “българска работа, българска работа, българска работа…”

   
Или пък журналистът, написал по повода този текст: “Мълчаливият отказ на новите млади да участват в политическото случване е техният обвинителен акт към поколението на родителите. Едни напускат, а оставащите възприемат България като стара гара със закъсняващи влакове…”

   
Надежда ми вдъхва и особено този текст, написан от автор с име Арманда, с толкова яки разсъждения и с такова свежо и непрецакано от ежедневието мислене, че е ако не от доста млад, то поне  от много мъдър човек:). Абсолютно ви го препоръчвам, ще оправи деня ви.


 

Снимка: © Getty Images, Webcafe.bg

   

   “В културата на леснодостъпните извинителни бележки никой ученик не би се занимавал с протести и всеки би се спасявал сам, ако това наистина не беше усещане за участие в някаква общност. А “говорителки” на протестиращите от 133-то са именно отличничките със стипендия, които в един глас с двуметровите симпатични гамени, заявяват, че “3 януари е национален ден за бягство от училище”.
Допирът с деца, които все пак отстояват някакви права, е отрезвяващ. Доста медии отново фрагментираха “наглостта” на учениците чрез лозунга им “Сега определяте ваканцията ни, след време – ние пенсиите ви” и инициативата им в публичното пространство бе омаловажена с тезата, че учениците могат да търсят правата си само когато става въпрос за купон.
Всичко това обаче може да се разгледа и като репетиция за групово отстояване на гражданска позиция.”

   Именно. Точно така. И наше задължение е – ако не да им помагаме – поне да ги подкрепяме. Да подкрепяме крехките наченки на самосъзнание, достойнство и отстояване на лични права. Да не смазваме у тях тези качества, към които самите ние отчаяно се стремим, но ни е така трудно да постигнем, защото… защото нашите родители не са ни подкрепяли за тях, когато ни е било времето да се научим. Лека полека сме длъжни да прекъснем порочния кръг, за да има надежда за внуците ни. Това е, да действаме. Ние сме, за да бъдат те.

 

Много приятен UPDATE: Септември 2011 – обявени са ваканциите за новата учебна година и коледната се оказва от 24ти декември до …8ми януари. Със седмица повече от миналата година, общо 16 дни. Браво! Поздравления за учениците за постигнатия реален резултат, поздравления за министъра, че си спази обещанието.  Никое справедливо и реално действие към по-добро не е безсмислено!