Проект Мартеница на българите в чужбина

 

  Въпреки че отдавна следя темата в страницата им във ФБ и участниците там се вълнуват и отброяват всеки ден, останах шокирана, че до 1ви март има едва … два дена и половина. Стига, бе! Покрай всички други задачи и занимания, съвсем не се сещам за това, дали и с вас е така?

  Затова особено ме умиляват отразяването на подготовката, обсъжданията, вълненията и очакването  сред българите в чужбина, решили тази година да отпразнуват празника там, където ги е отвял вятъра. Да обвият дръвче с бяла и червена прежда като тези, появили се в последните години в българските градове /снимката е от Варна/. Както и да покажат на съгражданите си що е то Баба Марта, българска мартеничка и всичко около тях.

  Идеята е дошла на (доколкото знам) новозеландско-австралийската линия в лицата на Деница Стоева и Изабела Шопова, от там са се запалили и други българи в много градове като двумилионния Бризбън в Австралия, Оукланд в Нова Зеландия и Макао в Китай. Сайтът им изглежда доста професионално. 

  За съжаление, въпреки че всичко е било готово, в Крайстчърч няма да успеят навреме заради ужасното земетресение, сполетяло ги съвсем скоро там:( Отлагат го за септември – началото на тамошната пролет. Успех, Деничка, всичко ще е наред, вярваме във вас и ви подкрепяме!

  В последните седмици всички свършват много работа:  да изберат подходящо дърво в града си, да получат разрешение от съответната община да го украсят в бяло и червено, да намерят човек със сертификат за използване на стълба /да, сертификат, wtf?/, да подготвят презентации на българската традиция пред съгражданите си, да организират народни танци, плетене на мартеници и закичване на минувачите с тях.  Ултра яко, нали?

  Аз им пожелавам грандиозен успех на благородното начинание, много положителни емоции и цялото здраве и щастие, което символизират мартеничките. Както и им благодаря за примера по ентусиазъм и патриотизъм. Амин:)

 

                               Изабела Шопова в Бризбън, Австралия

                                                     / сн. Фейсбук/

 

 

 

Визионерските срещи на Виолетовите жаби

 

  Хубавите неща понякога стават бързо и изненадващо, точно както идването на Любов Георгиева във Варна през изминалия уикенд. Като по чудо аз можех да се освободя, за да вляза в познатата роля на нейн домакин, като по чудо в движение се намериха чудесни места за две срещи и хората се организирахме за един следобед /ах, тази Вселена!/.

  Визионерска среща означава всеки, който се интересува от образованието на децата си и който има някаква визия за това какво и дали трябва да се промени в него, да има възможност да каже, напише и нарисува мнението си. Любов има личното уверение на министър Игнатов, че той ще разгледа, прочете и обмисли резултатите от тези визионерски срещи из страната. След това – не знам, зависи изцяло от министърската съвест и етика. 

  Та, ние проведохме такава среща, материалите за която са разработени от център Виолетовата жаба, която има простички правила (например като това, че максималния брой участници на среща не бива да надвишава 8 или че после всеки може да защити визията си пред другите в рамките на 3 минути) и чиято страничка за попълване изглежда така:

 

  
Много е приятно да ти искат мнението, особено ако имаш какво да кажеш. Вярвам, че всички ние сме такива, нали?
 
 
  Любов ни разказа как тя и визионерските групи в София виждат бъдещето на българското училище в контекста  на нуждите на новите (т.е. вече всички) деца, какво според тях трябва да се направи, попита всеки от нас къде вижда своята роля (защото не е възможно и не е нужно всеки да прави всичко) и подчерта, че за да се направи национална стратегия, нова концепция и нов закон за образованието, трябва да се вземат под внимание особеностите на всеки български район, всеки град и общност. Излишно е да се напомня, че образователните нужди на децата в София се различават от тези на децата в Кърджали, например. Тя сподели, че в София голям проблем е безопасността на децата, докато във Варна ние изтъкнахме като пречка пред навлизането на свежи теории и нов поглед върху образованието продължаващия от години прекалено авторитарен, дори тоталитарен стил на управление от страна на общинската Дирекция Образование и на РИО. За Любов беше твърде изненадващо да разбере, че екипи от  доброволци, които със собствен пример за 2 часа предлагат да покажат на госпожите в детските градини как подходящо да се отнасят с новите деца, че те просто няма да бъдат допуснати.
 
  Та така. Звучи ви като секта? Е, ако вие мислите за сектанти финансисти, директори на училища, детски и училищни психолози, бъдещи и настоящи родители, архитекти, журналисти и спедитори, аз ги мисля  за отговорни за бъдещето на България хора.
 

  Скоро предстои да проведем още визионерски срещи, защото колкото повече, толкова повече, а и кой по-добре от вас знае как, по колко и с какво темпо учи най-добре вашето дете? Защо не го кажете на министъра на образованието? Моментът е точно сега. Присъединете се към тази група, за да следите актуална информация по темата, благодаря.

 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 21 – Благотворителни фотосесии за Вики

 

    Хей!

   Какво ще кажете в предстоящия слънчев уикенд да направим многопосочно добро дело.
Накратко – фотосесии от професионални фотографи в полза на болничката Вики. Ето тук вижте оригиналната информация с графика на сесиите по градове. Ето тук вижте ТВ представяне на инициативата.

  
Във Варна – за съжаление – уникално добрата Мама на Малена
(Биляна Гецова) вече няма свободни часове в еднодневния си график. Още
по-добре, така няма да сме в студио, а на открито. Така че утре –
12.02.2011 – към 11,30ч ние ще се мотаем в района  на Мостчето на
Въздишките и Алпиниума в Морската градина на Варна и ще се снимаме 🙂 
Елате и вие!

 

                                              Фотография: Милена Коцева

  

  Защото: ” Независимо дали ще се снимате с децата си, със семейството, с
любимия човек или приятел. Важното е, че всеки път когато погледнете
тези снимки, ще си припомняте, че сте помогнали. С малко, но навреме…”

   А ето го и резултата – симпатичен е, нали?:)

 

.

 

                                                         Фотограф: Милена Великова, 0898315999

 

    Успех, Вики!

 

 

 

 

 

 

От тежките ученически раници до …

 

  Подкрепям разпространеното днес Отворено писмо до образователния министър Игнатов във връзка с тежките ученически раници. Ама тежки за нас, нали, за децата направо непосилни.

  Освен писмото, от Сдружение “Настоящи и бъдещи майки” са свършили нещо страхотно – съвсем доброволно и доста изчерпателно са направили свое проучване за това как се справят с проблема другите. Прилагат схеми, изчисления, медицински изследвания и т.н. от много страни по целия свят. От тях ясно се вижда, че проблемът го има навсякъде, но всички работят по отстраняването му. Нещо пре-любопитно – съвместно проучване между няколко университета от няколко континента (Нова Зеландия, Европа) установило, че средното тегло на чантите на учениците от Нова Зеландия надвишава препоръчителните международни индустриални насоки за пренасяне на товари от възрастни и разпространението на мускулно-скелетните симптоми сред учениците е високо. Като цяло изследванията сочат, че теглото на чантата трябва да е не повече от 8-10% от теглото на човечето, което я носи. При моето човече това съотношение е точно 22%. На 7 годинки. 

  Писмото ми се вижда малко хаотично, излишно дълго и усложнено (е как, сякаш не знаете, че чиновниците не обичат да четат почти толкова, колкото не обичат да мислят и действат). Но споменаването на повече проблеми е напълно оправдано, предвид че това е върха на безумния айсберг на  безумните образователните безумия*. От Сдружението разчитат на сътрудничество по темата между МОМН и …Министерство на Здравепогазването (Аааапчиихх, бърр, извинете, ама съм и аз!). Трогателно, нали, за здравето на дечицата ни.

  Въпреки всичко това категорично подкрепям писмото. Пък дано от тежестта на раниците се мине през безумния брой учебници и помагала, мине се през будещите недоумение гланцирани учебни тетрадки, по които не може да се пише и се стигне до огромния обем информация, наливана с фуния в главите на нещастните ни деца. Като начало.

  И понеже напоследък отвикнах да чакам и съвсем не съм свикнала да очаквам чудеса от която и да е държавна администрация, няма да разчитам на надежди и молитви. И аз тъкмо съм подготвила едно писъмце на милия министър, което си чака реда. Колкото повече, толкова по-добре. Защото сега е моментът. Сега е критичният момент ще я бъде ли Бълхария след време или ще бъде дори още по-измислена и сурогатна страна от сега. Боже, все още вярвам, все още… Не може в такава духовно извисена територия, с такава история, места и природа да се живее толкова мизерно, толкова безбожно. Не бива, мили мои, просто не бива.

———–

* повторението мое.