От тежките ученически раници до …

 

  Подкрепям разпространеното днес Отворено писмо до образователния министър Игнатов във връзка с тежките ученически раници. Ама тежки за нас, нали, за децата направо непосилни.

  Освен писмото, от Сдружение “Настоящи и бъдещи майки” са свършили нещо страхотно – съвсем доброволно и доста изчерпателно са направили свое проучване за това как се справят с проблема другите. Прилагат схеми, изчисления, медицински изследвания и т.н. от много страни по целия свят. От тях ясно се вижда, че проблемът го има навсякъде, но всички работят по отстраняването му. Нещо пре-любопитно – съвместно проучване между няколко университета от няколко континента (Нова Зеландия, Европа) установило, че средното тегло на чантите на учениците от Нова Зеландия надвишава препоръчителните международни индустриални насоки за пренасяне на товари от възрастни и разпространението на мускулно-скелетните симптоми сред учениците е високо. Като цяло изследванията сочат, че теглото на чантата трябва да е не повече от 8-10% от теглото на човечето, което я носи. При моето човече това съотношение е точно 22%. На 7 годинки. 

  Писмото ми се вижда малко хаотично, излишно дълго и усложнено (е как, сякаш не знаете, че чиновниците не обичат да четат почти толкова, колкото не обичат да мислят и действат). Но споменаването на повече проблеми е напълно оправдано, предвид че това е върха на безумния айсберг на  безумните образователните безумия*. От Сдружението разчитат на сътрудничество по темата между МОМН и …Министерство на Здравепогазването (Аааапчиихх, бърр, извинете, ама съм и аз!). Трогателно, нали, за здравето на дечицата ни.

  Въпреки всичко това категорично подкрепям писмото. Пък дано от тежестта на раниците се мине през безумния брой учебници и помагала, мине се през будещите недоумение гланцирани учебни тетрадки, по които не може да се пише и се стигне до огромния обем информация, наливана с фуния в главите на нещастните ни деца. Като начало.

  И понеже напоследък отвикнах да чакам и съвсем не съм свикнала да очаквам чудеса от която и да е държавна администрация, няма да разчитам на надежди и молитви. И аз тъкмо съм подготвила едно писъмце на милия министър, което си чака реда. Колкото повече, толкова по-добре. Защото сега е моментът. Сега е критичният момент ще я бъде ли Бълхария след време или ще бъде дори още по-измислена и сурогатна страна от сега. Боже, все още вярвам, все още… Не може в такава духовно извисена територия, с такава история, места и природа да се живее толкова мизерно, толкова безбожно. Не бива, мили мои, просто не бива.

———–

* повторението мое.