Визионерските срещи на Виолетовите жаби

 

  Хубавите неща понякога стават бързо и изненадващо, точно както идването на Любов Георгиева във Варна през изминалия уикенд. Като по чудо аз можех да се освободя, за да вляза в познатата роля на нейн домакин, като по чудо в движение се намериха чудесни места за две срещи и хората се организирахме за един следобед /ах, тази Вселена!/.

  Визионерска среща означава всеки, който се интересува от образованието на децата си и който има някаква визия за това какво и дали трябва да се промени в него, да има възможност да каже, напише и нарисува мнението си. Любов има личното уверение на министър Игнатов, че той ще разгледа, прочете и обмисли резултатите от тези визионерски срещи из страната. След това – не знам, зависи изцяло от министърската съвест и етика. 

  Та, ние проведохме такава среща, материалите за която са разработени от център Виолетовата жаба, която има простички правила (например като това, че максималния брой участници на среща не бива да надвишава 8 или че после всеки може да защити визията си пред другите в рамките на 3 минути) и чиято страничка за попълване изглежда така:

 

  
Много е приятно да ти искат мнението, особено ако имаш какво да кажеш. Вярвам, че всички ние сме такива, нали?
 
 
  Любов ни разказа как тя и визионерските групи в София виждат бъдещето на българското училище в контекста  на нуждите на новите (т.е. вече всички) деца, какво според тях трябва да се направи, попита всеки от нас къде вижда своята роля (защото не е възможно и не е нужно всеки да прави всичко) и подчерта, че за да се направи национална стратегия, нова концепция и нов закон за образованието, трябва да се вземат под внимание особеностите на всеки български район, всеки град и общност. Излишно е да се напомня, че образователните нужди на децата в София се различават от тези на децата в Кърджали, например. Тя сподели, че в София голям проблем е безопасността на децата, докато във Варна ние изтъкнахме като пречка пред навлизането на свежи теории и нов поглед върху образованието продължаващия от години прекалено авторитарен, дори тоталитарен стил на управление от страна на общинската Дирекция Образование и на РИО. За Любов беше твърде изненадващо да разбере, че екипи от  доброволци, които със собствен пример за 2 часа предлагат да покажат на госпожите в детските градини как подходящо да се отнасят с новите деца, че те просто няма да бъдат допуснати.
 
  Та така. Звучи ви като секта? Е, ако вие мислите за сектанти финансисти, директори на училища, детски и училищни психолози, бъдещи и настоящи родители, архитекти, журналисти и спедитори, аз ги мисля  за отговорни за бъдещето на България хора.
 

  Скоро предстои да проведем още визионерски срещи, защото колкото повече, толкова повече, а и кой по-добре от вас знае как, по колко и с какво темпо учи най-добре вашето дете? Защо не го кажете на министъра на образованието? Моментът е точно сега. Присъединете се към тази група, за да следите актуална информация по темата, благодаря.