КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 23 – За 300 бебета повече

 

    
Децата са различни. Раждат се и особено като пораснат, стават различни. Дори и от една майка и един баща:) Нарекла съм моите деца Нафуканата Гъзарка и Изперкалата Хипарка. Е, не са ли такива? /снимах едната, отидох в другата стая и снимах другата, в случай, че си мислите, че това е постановка/  

        

  

 

 

 

 

      
Когато пораснат и станат човечета, тогава стават и интересни. Но, за целта, далеч преди това трябва да са полагани специални грижи за тях. Още от времето, когато са били мисъл и мечта в главата на майка си. Затова е хубаво всички бъдещи родители да са информирани – за опасността от малформацията Spina Bifida, за специалното наблюдение на бременността, ако бъдещата майка има кръвна група с отрицателен резус фактор и други подобни.

    
Да, знам, бабите ни не са знаели тези неща, но не е ли време да престанем най-после с тези безсмислени сравнения?!

    Затова подкрепям кампанията “300 бебета повече”, замислените за Благовещение тази година – 25ти март – инициативи, както и постигнатото досега, браво:)

 

 

Първа конференция “Диалог за бъдещето”

 
      Поканиха ме да участвам на среща, наречена “Диалог за бъдещето”, която предстои да се проведе на 11 март т.г. в София, под мотото: “За да градим бъдещето, трябва да си го представим”. Ето и интервю с основната фигура на организаторите от сдружение “Ново училище” Явор Джонев, дадено преди близо година, когато тази почти осъществена среща е била все още проект.     
 
    Въпреки че участието не е свободно, първите поканени са “специалисти, експерти, учители, ученици, бизнес ръководители, творци – всички граждани – представители на най-широк кръг от заинтересовани страни”. Лично аз съм описана като “активист”, много хубаво. Този път ще участвам дистанционно.               
    Ето някои уточняващи цитати:

“Основната цел на “Диалог за бъдещето” е да създаде форум за конструктивен диалог за желаното бъдеще на обществото ни и за неговото осъществяване чрез промяна на образователната система.
Основни принципи на работа: отвореност, толерантност към различните гледни точки, уважение към различните приоритети, генеририране на максимално много идеи.
Конференцията тази седмица е само първата стъпка в един процес, който трябва да обхване цялата страна и да потърси всички гледни точки. Да ги балансира интелигентно, да ги анализира и синтезира, за да достигнем до съгласие по най-важните въпроси.
Гражданското ни общество е достатъчно зряло и силно за това.”
   
    Повече информация, както и писмените мнения на участниците можете да намерите на сайта www.progresivno.org
Проектът е предвиден да се проведе в рамките на две години, като тази среща е първата от редица такива, вкл. и в други градове на страната.
    Страхотно! Най-после се прилага на практика това, за което се говори, мисли и мечтае от много време, от много хора. Участието е на съвсем доброволен принцип, на тази среща поканените са близо 260, можете да видите списъка тук (да, за мен определено е чест и отговорност да бъда част от такъв списък).
    В края на срещата е предвидено да се направи представяне на личността и учението на д-р Лозанов – създателят на метода за интензивно обучение “сугестопедия”.
    Сега остава всичко това да има реален ефект върху образованието и националната ни стратегия въобще като страна. Къде сме и къде искаме да отидем. Как се справят младите хора след завършване на училище и университет днес и как искаме да бъде утре. Както казва Явор Джонев:    „Този въпрос е твърде важен за бъдещето ни, за да бъде делегиран на някое правителство. Необходимо е участие на цялото общество.”
    Точно същото казва и Филип Панайотов тук накрая: „Много е хубаво, че сега у нас се строят толкова магистрали, но те са пътища за никъде, щом я няма главната магистрала, тая, която може да ни изведе от тресавището, в което се давим, към по-добро бъдеще. Но тая магистрала може да бъде построена само ако има национално помирение и съгласие, и то с усилията на всички ни – на управляващи и управлявани, на правителство и опозиция, на всички българи. Има ли съгласие за тази магистрала, вече не са страшни никакви други спорове, дискусии и дебати.”
    Скоро прочетох още един добър материал, където Яна Брюрер Тавание казва:

„И, хайде пак – в България има много хубави неща, места и хора. Но положението е малко като това дa изпуснеш торба перли в казан с лайна. Хубаво ти е да знаеш, че са някъде там. Това обаче не е най-важното. Най-важното е да започнеш да гребеш.”
   
    Е, аз мисля, че тази среща е част от началото на гребането. На отсяване на тези, на които ни пука. Винаги можеш да се включиш, знаеш, но само ако … да, само ако наистина ти …
 
 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 22 – Конкурс “Моята България”

  Миналото лято нашето мило безгрижно семейство беше изпаднало в нетипични за него терзания и страсти във връзка с избора на училище за първи клас на Криса Коконата. Тогава, макар и с известни съмнения, заедно с нея избрахме да я запишем в Кварталното училище, където беше карала предучилищен клас, близо до нас и до детската градина на Мага Пушилката.

  Сега – половин година по-късно – излязоха резултатите от общинския конкурс “Моята България” /който май се провежда навсякъде, не съм сигурна/ и се оказа, че точно нашето Квартално училище има най-много отличени ученици за града в различните раздели и възрасти на конкурса, докато за Елитното от горния ми разказ чух съвсем бегло.

  Самата Криса herself бе спечелила симпатиите на журито, което класирало нейния разказ за Патлейна на първо място в най-малката възрастова група /до втори клас, а тя сега е първи/. Разделът е ‘литературна творба’, която тя ми продиктува, аз набрах, а класната оформи и изпрати.

  Та така. Засега Кварталното училище води и изборът ни се потвърждава, а?

 

 

                         На заден план: Кметът-Слънце на гр. Варна, връчил наградите