KMP # 30 – Първият голям концерт на детето, ехаа!…

 

  Утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Разбира се, този на Роксет. Всичко започна още през януари т.г. (мисля), когато обявиха новината. В същия този миг мъжа ми плесна с ръце и каза: “Криси, ела да ти пусна една страхотна група, ще отидем на концерта й в София!”  

  Както се казва, останалото е история. Чавето полудя и се започна едно денонощно слушане и пеене, научаване на всички възможни песни наизуст, гледане на клипове и концерти, изнасяне на собствени такива със сцена раклата или дивана, затъмнени светлини и (много скоро отегчена) публика в наше лице. Лично купуване на билети, изработване на табела (която все пак няма да вземат, защото няма да ги пуснат с нея на стадиона), купуване на новия албум (уж подарък за баща й, да бе, да), рисуване на десетки образи на Пер и Мари, повтаряне като на запис фрази като “Мари има рожден ден един ден след концерта в България” и “Подгряваща ще е Нора с четиричленната си банда”, събиране на изрезки от вестници, обясняване едно и също на всяка лесно попаднала й жертва, спорове за музиката в колата на път за училище и чудене с коя точно любима блузка да се облече в големия ден. А малкото чаве върви след нея и фъфли в захлас “Искам шизгатдълук”, без все още да се е нучило да говори на български добре, въобще…      

  Въобще, утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Тя е на 8г. Аз на моя бях на 18 и се чувствах най-щастливия човек на Земята. Така че знам как се чувства тя, но не знам какво е да го чувстваш толкова рано. Предполагам, че щом се отнася за музика, няма голяма разлика. И няма значение, че самите Роксет на нещата, които им гледахме на живо през 2011 са – хм, как да кажа – блед спомен от най-силните си години. Няма значение, че малката сигурно ще ги види добре само на екраните, а за мечтания автограф и дума не може да става. Няма значение, че ще е уморена и с гръмнала главица след концерта. 

  Всичко, което има значение, е емоцията. А тя е много, много щастлива, далеч преди да е дошъл Денят. Всичко, което има значение, е Музиката. Наистина хубавата музика. И порасналото ми дете. Пожелах й да запомни завинаги този ден, тя каза – добре!

 

 
А това е на самия концерт – с блузка на групата и подходящо питие, хехе:

 
И реакцията: “Мамо, това беше най-якият ден в живота ми!”