КМП # 33 – Децата и срещите им с “майстори”

 

  От тази лекция научих колко е важно за новите ни деца да се срещат и вдъхновяват от близки контакти с т.н. майстори в областта си. За мен такъв “майстор” е книжарката от детската книжарница “ЖАР-птица” във Варна, която може да вдъхне любов към книжките и четенето и у най-големия математик:) Такъв “майстор” е преподавателката по рисуване на дъщеря ми, както и треньора й по тенис /който е бил още мой треньор на нейната възраст -> учи деца от 30 години и продължава да ги вдъхновява и прави истински спортисти/. Такъв “майстор” е и директорката на училището в с.Николаевка, Варненско. Сигурна съм, че и вие познавате такива хора. Разбира се, основно такива са и истинските майстори-занаятчии като грънчари, дърворезбари и овчари… 

  Но във Варна  има един съвременен майстор, един творец, толкова отдаден на децата и изкуството, че досегът с него всеки път ни възхищава, вдъхновява и обнадеждава и това е самият … Бате Ицо! Христо Колев и самоотвержените момичета и момчета от Детски куклен театър “Щурче” не престават да забавляват, обучават и радват децата ни, да измислят нови представления и начини да откъснат децата от мол-културата и да им предложат истинско изкуство. Къщичката на “Щурче” са превърнали в светилище на куклите, вълшебството и светлината. Играят и пред 10 деца със същата любов, с която се радват на първите цъфнали рози в градинката отпред. Говорят за бъдещи проекти и планове с такъв ентусиазъм, с какъвто се снимат след представление с деца и кукли…  

  Бяхме на техния “образователен театър” и толкова много ни хареса! Бате Ицо и кака Таня първо заедно с децата направиха “образователна гимнастика”, скачаха и се покълчваха за разгрявка.

 

 

alt

 

 

alt

 

 

  После обясниха на децата и на скакалеца Сенди защо и малките скокове са също толкова важни, както големите, защо е важно да се ходи на училище и да се слушат учителките… 

 

alt

 

 

alt

 

 

alt

 

 

  Порисуваха, попяха, някои английски думички показаха и накрая завършиха с “Весел образователен въпросник”, който раздадоха…

 

alt

 

  Точно това представление беше за малко по-големи от четиригодишната банда, която ги гледаше, но децата си отговаряха и съм сигурна, че някои неща научиха… Важното е, че се смяха, после си играха и родителите си също освежиха:)

  Търсете “майстори” за децата си, за да станат те умни, вдъхновени и щастливи “големи”! 

 

ПП. Детски куклен театър “Щурче” има представления във Варна всяка събота от 11ч и всяка неделя от 18ч. За представленията за възрастни и за другите им инициативи следете тук.

 

 

КМП # 32 – Забавното лятно четене

 

  Ей, четене, че четене! Ай стига, лято е, на морето сме! Човек наистина би си помислил, че – предвид че пиша доста често за детското четене, библиотеки, книжарници и книжки – сме някакви книжни плъхове, дето слънце не виждат. Мне, не съвсем. Беснеем по два пъти на ден с колела в Морската градина, по кортове, плажове и площадки. Но в най-горещите часове сме у дома на климатик и с книжка в ръка:) 

  Та, днес нямаше как да пропуснем гостуването във Варна на “Забавното лятно четене” – инициативата на Az-deteto.com и Столична библиотека за насърчаване на детското лятно четене. Екипът връчи почетна грамота за заслуги към децата на постановката на варненския театър “Бремен”, показа чудесния си електронен читателски дневник с картинки на задължителните книжки по класове, раздаде значки “Посланик на четенето” на заслужили деятели /:)/, пяхме и се смяхме…

 

alt
Стоян Радев (режисьор на “Бремен”), Елица Матеева и Жюстин Томс (Аз-медия)

 

  Разбира се, Криса Коконата бе веднага надлежно регистрирана и картотекирана. Получи в подарък вълшебната шапка на Нейно Превъзходителство посланик на четенето Матеевна, върна прочетените книжки на библиотеката, взе си три нови (от списъка) и се прибра да чете:)

 

alt

 

 

  Приятно и забавно лятно четене и на вас!

 

 

 

Представяне на “Възможните майки” във Варна

 
  Разбира се, подобна книга нямаше как да остане встрани от полезрението и интереса ми. До представянето във Варна така и не си я купих, но то нали затова автори и издатели си правят труда да ходят при хората и да ги насърчават да го правят. Пък и автографите не са за пренебрегване. Пък и да видя авторите от Варна – също;)
  Може малко да се поразсъждава и върху факта, че представянето се прави в духовен център, а не в книжарница. Колкото и да харесвам това място, все пак истината е, че във Варна нямаме съвсем подходящо място за представяне на книги – книжарници има, но нямат пространство и никой не е предвидил тези все по-нарастващи практики на авторите и нужди на читателите.   
  И все пак, попадайки в този зелен и тих духовен оазис в сърцето на града, бидейки сърдечно посрещната от усмихнатите съставителки на книгата Емилия Миразчийска и Райна Кастолди на входа, вдъхвайки любимия аромат на старинна дървена къща, попадайки в залата с икони (от изложбата, провеждаща се там в момента), затвърдих усещането си, че това място е идеалното за целта.  
 
 

 
  Представянето беше естествено, емоционално и приятно – точно както очаквах. Актрисата от шуменския театър Стефани Лечева (също една от 116-те авторки) прочете някои откъси от книгата толкова силно и въздействащо, че бях принудена да се крия зад страниците на моя екземпляр и да чета други текстове в момента, за да запазя поне донякъде самообладание, мда. Вярно – не бях единствената, която тайно си бършеше носа.
 

 
  А изпълнението на живо на включената в книгата венецианска приспивна песен от сопраното Мария Коровешова Рокас (в акомпанимент на млада музикантка на контрабас) съвсем ни размаза.
 

 
  Добре, че накрая имаше баница (закачка с един от текстовете – „Сън в зимна нощ”), студено бяло вино и кратък разговор с уредничка на изложбата – така донакъде успях да дойда на себе си, преди да отида за автографи…
  Книгата я започнах веднага, разбира се (въпреки че в момента чета и други три). Интелектуално женско удоволствие от класа. На всеки разказ си казвам – да, това съм аз…това не съм…да, точно…е, чак пък толкова… и така нататък, без да мога да я оставя. От вчера съм прочела около половината и въпреки че толкова женски емоции накуп ми идват в повече, си казвам – още една, само още една история…
  Най-хубавото е, че имената на авторките ги има, но самите текстове са неподписани, което – естествено – ги прави до болка искрени и по воайорски неустоими. Най-хубавото е, че са представени много женски точки – на раждали и не-раждали жени, на жени от много прослойки, с различно занимание и кариера. Много неща съвпадат, но има и много различни от твоята гледни точки, с които понякога се съгласяваш, понякога – не. Въобще – страшно интересно е!
  Поздравления за съставителките, за всички авторки и за издателството. Ще чакам с интерес бъдещите им проекти – да, а защо не свързани с бащи и не-бащи?
 
  ПП. Във Варна ще има представяне и на 21ви юни, вторник. Има време, ето къде да следите.
 
 

КМП # 31 – Отворена положителна медия

 

  Благодарение на един приятел скоро попаднах на идея за създаването на Отворена положителна медия, която звучи много добре. Още е в самото си начало, набират се доброволни творци, дизайнери, фотографи, художници, програмисти, финансисти и въобще всички нужни за осъщесвяване на проекта хора и дейности. Има обявен конкурс за име (въпреки че на мен и това ми харесва), вече има по един пост в почти всяка категория и нещата се задвижват бързо и добре.

  Особено ми харесва идеята за “даващият рожден ден”. Ами да, и без това – няма какво да се лъжем – от един момент нататък се чудим къде да намерим празничното си настроение на рождения си ден, по-добре е да направим някакъв запомнящ се и благороден жест към другите. (Това важи за нас, нали, не за децата ни, хаха). Трябваше още от “Яж, моли се и обичай” да ми направи впечатление как Елизабет подкани приятелите си да я поздравяват по случай рождения й ден чрез малка сума в банкова сметка, с която после тя купи къща на балийската си приятелка, ама не стана тогава. Стана сега, когато го виждам приложено от българи в български вариант и мисля следващия април да го направя (дръжте се!:))).

  Аз все още мисля дали, как и къде да се включа. (Тъмните сили на ниско ниво са по-силни от добрите, нали знаете? Засега сарказмът ми се бори с оптимизма, но от сайта той е зарАзен). Мисля, че ще го измисля, най-малкото ще следя всичко отблизо.

  Включете се и вие, пък да видим какво ще стане, а?:)

 

 

ПП. Е, добре, аз вече реших и съм ‘творец’ там, благодаря:) 

 

Първи юни – къде? – в детския отдел на библиотеката, разбира се…

  

  Добра новина – библиотеката за деца определено се възражда! И не, не е само заради ангели-доброволци като Ели Чудото, не е само заради готините родители и възпитатели, не е само заради сърдечните и отзивчиви библиотечни служители. Всички те имат своята огромна роля, но не само. Според мен в основата на процеса са … дръжте се сега… книжките и удоволствието от четенето. Мда.

  
Затова повече от логично беше да отидем точно днес в библиотеката. Елочка Приказчуна отново бе във вихъра си, с авторски спектакъл по приказките на Соня Иванова и Валентин Андонов “Приказки за малки и големи от Вал и Соня сътворени”, страхотни картонени кукли, музика, много закачки с децата и – разбира се – конкурс за рисунки.Там бяха дори авторите, поздравления! 

 

 
 
Оптимизмът ми се дължи на факта, че лично проследявам увеличаващия се интерес у децата към библиотеката, книжките и въобще събитията за тях извън мол-културата. Миналото лято бяхме редовни участници в инициативата “Ваканция в библиотеката”, когато всички деца бяха не повече от 10 на ден. Днес се опитаха да ни върнат още на входа с извинението, че няма да можем да влезем, въздухът свърши скоро, а една служителка на библиотеката ми се оплака, че има много инициативи и желаещи за участие, но няма място, средства и въобще това съвсем не е от приоритетите на Община Варна. А би трябвало, а?  Така че да няма клекнали и по земята деца.
 
 
 
В тази връзка уважаваната от мен Марфа попита как библиотеките могат да станат по-атрактивни? Един от начините е така – с домакинство на различни и интересни събития, с пространства за изкуство, култура и интелигентни забавления за деца, ето така:)
 
 
 
Честит празник, мили деца!
 
 
Още в контекста:
* Дарителска инициатива за обогатяване на детските библиотеки – тук
* Подарете книга (на децата от домовете) – тук
* Празнично прессъобщение на БХК за липсата на резултати при разследванията в домовете – тук