“Алея на книгата” – празник във Варна

  Въпреки че вече писах тук, не мога да не отразя и при мен колко прекрасна беше тази седмица под огромните дървета с вълшебните шатри и мириса на море, носен от лекия бриз…;) Да, знам, размеквам се, но беше страхотно. И искам да удължа момента.

  С мъжа ми поне 3-4 пъти се опитахме да разгледаме нормално навсякъде. Е, не ни се отдаде, разбира се – съвсем логично, щом ходим с деца (лош следобед с много хленчене без конкретна причина, следователно без шанс за оправяне, спешна нужда от сладолед малко по-нагоре, много важна уговорка с приятелка точно сега и т.н.и т.н., на вас ли да разправям…) В крайна сметка ние излязохме сами късно последната вечер и си намерихме каквото търсихме, но исках да ви кажа, че през цялата седмица за децата имаше невероятни забавления в района – някои част от съпътстващата програма на изложението (като четенето на приказки от фолклористката Лозинка Йорданова и палатката на книжарница “Слънчоглед” с жестоки неща за рязане, лепене и рисуване до ушите), други паралелно организирани (като страхотния детски празник “Детско лято” на НПО “Олд Кидс” – фестивал на позабравените игри на открито от нашето детство като Ура, Дама, лимки, скачане на ластик и въже…, рисуване по лица, безплатен сладолед /!/ и въобще беснеене на воля или в нашия случай – седене на земята и зяпане, нали) 

 

 

 

 

 

 

 

  Дори в лудницата успях да намеря и любимата “Възможните майки” и да снимам по-позьорското чаве с нея.

 

 

  Въобще, цяла седмица се мотахме в този район на Морската градина и сега приказните шатри ще ми липсват. Купихме си много книги (Криса прочете една, после се върнахме и купихме втората част, прочете и нея, искаше последния ден да купим и третата, но ние казахме, че вече сме извънредно заети), купихме подаръци, намерихме ценни находки и много, много се забавлявахме. Искаме пак!

 

А тази Община Варна, направо вече не знам…;)

 

ИСТИНАТА ЗА… лудницата, наречена празнуване на детски рожден ден

 

  КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Само цветя и рози, разбира се, какво друго. Градинско парти, усмихнати момиченца в роклички, кротки момченца, прекрасни подаръци, пухена огромна торта (розова!), весело играещи си дечица току в краката на спокойните си родители, пийващи биричка на зелената поляна… Идилия, за която после всички дълго и благоговейно говорят, благодарят и благославят.

 

 

  А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Господи! Детските рождени дни са най-голямата досада на света! (Или поне стават такива почти веднага, едва след втория-третия път). Обаче са неизбежни. Чакаме ги, вълнуваме се, искаме да зарадваме детето, купуваме невъобразими подаръци, за които обикновено не бихме помислили, каним десетки гости на градинско парти, което по принцип не можем да си позволим… Година след година като луди правим ужасяващо банални и еднакви снимки с торти, духане и други безумни физиономии на омазани ухилени деца и истерични възрастни, които после трепетно качваме в очакване на редица възторжени коментари… Порасналите деца бързо се усещат и от един момент нататък вече не са
пасивни субекти на пощипване по бузата, гледащи гостите само в ръцете, а
стават изискващи, с ясни представи за това кои и колко точно гости
искат, на кое място и какъв точно вид да е партито човечета…

  А от очакванията само частта с бирата никой не можА да ни отнеме. Иначе – страхотните роклички бързо са омърляни край декоративния басейн, навсякъде по поляната са нахвърляни безименни сандали, момченцата – макар и малко на брой в сравнение с момиченцата, дават всичко от себе си в дърпането на въже и нечовешкото викане за ужас на съседите на отсрещния хълм, бързо загубваме края кой подарък от кого е, а тортата е синя и едновременно с плодове и със шоколад – много яко:)

 

 

 

  Гостите остават на поляната на малките масички, сложени за рисуване, а големите маси до шведската остават празни. Малката люлка се обръща и едното мъничко си удря лошо главата, а дървената къщичка на бадема побира повече деца едновременно, отколкото някога майсторите са предвиждали (и оцелява, къщичката)…

 

 

  И ВСЕ ПАК: И все пак, балансът и страхотното преживяване са постижими, особено ако е лято, ако родителите ви поддържат чудна градина в къщата си извън града, над морето, има много почерпки и питиета за малки и големи и няма проблеми с мазането и разливането на горните навсякъде. Умереност и лежерност, повече балони за пукане и – внимавайте сега – бързо рязане и раздаване на тортата. Това е:)

  От прекаляването с празнуването на детските рождени дни би ни спасявало също и – както бях прочела скоро в едно изследване (самото то по отношение на родителската вина) – да имаме повече деца!:) Ако имаме повече деца, няма да изпитваме голяма вина и няма да правим разточителни празненства за всяко от тях, всяка година, нали така, хаха. Е, ние вече приключихме за тази година, благодаря.