“Алея на книгата” – празник във Варна

  Въпреки че вече писах тук, не мога да не отразя и при мен колко прекрасна беше тази седмица под огромните дървета с вълшебните шатри и мириса на море, носен от лекия бриз…;) Да, знам, размеквам се, но беше страхотно. И искам да удължа момента.

  С мъжа ми поне 3-4 пъти се опитахме да разгледаме нормално навсякъде. Е, не ни се отдаде, разбира се – съвсем логично, щом ходим с деца (лош следобед с много хленчене без конкретна причина, следователно без шанс за оправяне, спешна нужда от сладолед малко по-нагоре, много важна уговорка с приятелка точно сега и т.н.и т.н., на вас ли да разправям…) В крайна сметка ние излязохме сами късно последната вечер и си намерихме каквото търсихме, но исках да ви кажа, че през цялата седмица за децата имаше невероятни забавления в района – някои част от съпътстващата програма на изложението (като четенето на приказки от фолклористката Лозинка Йорданова и палатката на книжарница “Слънчоглед” с жестоки неща за рязане, лепене и рисуване до ушите), други паралелно организирани (като страхотния детски празник “Детско лято” на НПО “Олд Кидс” – фестивал на позабравените игри на открито от нашето детство като Ура, Дама, лимки, скачане на ластик и въже…, рисуване по лица, безплатен сладолед /!/ и въобще беснеене на воля или в нашия случай – седене на земята и зяпане, нали) 

 

 

 

 

 

 

 

  Дори в лудницата успях да намеря и любимата “Възможните майки” и да снимам по-позьорското чаве с нея.

 

 

  Въобще, цяла седмица се мотахме в този район на Морската градина и сега приказните шатри ще ми липсват. Купихме си много книги (Криса прочете една, после се върнахме и купихме втората част, прочете и нея, искаше последния ден да купим и третата, но ние казахме, че вече сме извънредно заети), купихме подаръци, намерихме ценни находки и много, много се забавлявахме. Искаме пак!

 

А тази Община Варна, направо вече не знам…;)