КМП # 35: Детски тай-дзи лагер в планината

 

 Йе, все пак успяхме да съчетаем почивката си на планина преди училище с едно събитие, по което отдавна въздишам (аз така по всички събития от тази програма, де…). Бяхме пак на любимото си място – писах за ходенето ни там през април – и въпреки че дни и нощи, изпълнени с детски рев, викове, тропот на боси крачета и безкрайни разправии не ми е съвсем точно идеалът за почивка, беше чудесно, страхотно, вълшебно!

 

  Ето как е описано събитието от организаторите: ” Чрез игри и приказки ще въведем децата в магическия и необятен свят на древното изкуство  “Тай Дзи”, ще се разходим в тайните градини на китайските императори, ще се срещнем с мъдри военачалници и ще се докоснем до силите на природата. Практиките се състоят от редица укрепващи здравето упражнения, които имитират движенията на традиционните за китайските бойни изкуства животни, като например: дракон, змия, тигър, жерав, маймуна, мечка, орел и др. В комбинация със здравословна кухня и творчески занимания, семинарът е отворен за деца и родители.” Звучи супер, нали? И точно така си беше, дори и повече!  

 Имаше тай-дзи вътре:

 

alt

 

 

alt

 

 Имаше тай-дзи навън:

 

alt

 

  Имаше вечеря-пикник на двора, току след залеза на слънцето зад планините над язовира:

 

alt

 

  Имаше оригами с едни мили какички (които имаха неразклатени нерви, да живей):

 

alt

 

  Имаше танц – светлинно шоу и зловещо парти с динени фенери:

 

alt

 

 

alt

 

  А храната… Храната беше незабравима – с пресни яйца, сирене и мляко от селото, със зеленчуци, набрани от задния двор на комплекса, а за подправките дълго ще се говори…;) Едната вечер – за дива радост на децата – им бе предоставено сами да си направят пици. Е, на някои им помогнаха, докато те блажено ближеха тесто от ръцете си, но това е то – щастието…:)

 

alt

 

  Имаше разходки до язовира, кундалини йога за родителите, общуване, танци, игри, правене на глинени фигурки и много беснеене в чист вид. Какво повече му трябва на едно градско дете /освен кученце за Коледа, но за това още преговаряме с Добрия старец/? 

  А на мен ми липсва онзи простор на погледа, онази вълшебна гледка, онова магическо нощно звездно небе… Още съм в абстиненция, докато слушам машините от строежа до нас… И все пак има моменти-подаръци от съдбата, които не трябва да се изпускат, не, на никаква цена, не и сега!

 

alt

 

  Повече инфо за мястото  тук.

 

 

 

 

КМП # 34 – Лятото, ах, лятото…

 

  Преображение мина, вечерите захладняха, дните се скъсиха, скоро заминаваме на планина, после започва учебната година… Ето как нещата загрубяват;)

 

  За да забавим това темпо се включваме в чудесния конкурс за пясъчни замъци на .Точица (Зорница Христова), поетично определен като ‘Нетрайно плажно изкуство’…

 

  Първите ни две снимки са от знаменателната среща със семейство Рошлеви и съвместните ни плажни занимания:) Тази с вид на перфектно пещерно изкуство е дело на самата майка Рошла и изобразява мен и дъщерите ми /уточнение в случай, че поразителната прилика ви е убягнала, незнайно как/. 

 

alt

 

 

alt

 

  Следващите две са от дворните занимания на децата и племенника ми, които нагледно показват как с помощта на градински маркуч и завидни хидро-инженерни познания… се съсипва пясъчник.

 

alt

 

 

alt

 

 

  Та, надяваме се на награда и на дълго лято!

  А срокът на конкурса е до 1ви септември – само желание и пясък да има…