Франция краде български деца, България нехае.

 

  Улисани в злободневните теми като убити делфини, края на отпуските и жалките предизборни истории, пропускаме важните неща. Истинските драми на реалните хора, нуждата от помощта на цялото ни общество и от намесата на институциите в мизерната ни държава.

  Докато преди години ставаше дума за петима български медици, изпаднали в беда в чужда страна,  сега става дума за шестима българи – семейство с четири български деца, които буквално са откраднати от социалните служби на френската държава, а родителите са оставени безгласни, низвергнати, жестоко нещастни…  

 
Ще кажете – спокойно, де – за медиците ни трябваха няколко години, за да се активизираме. Да, но и за семейство Танушеви този гратисен период вече е преминал. Децата са преодолели травмата от насилственото отделяне от родителите си, социализирали са се в новите си семейства и са… забравили българския език. Но родителите им осъзнават с пълна сила ужасяващата несправедливост, безобразното бездействие на родината си и собствената си безпомощност. За децата им. За четирите им сладки дечица.


 

 
За първи път на тази наистина разтърсваща история попаднах преди цели две години тук. Когато сега отново видях това, не можех да повярвам. Че докато ние си живеем безгрижно живота, това семейство е продължавало да стои разделено, разбито и от никого незащитено. С години.

 
Защо сме се родили в такава страна, чиито политици нямат капчица мъжество, защо? 

 
Може би за да се научим да действаме самите ние. 

 

  Писах и изпратих писмо с настояване да обърнат внимание на случая на:


– Министерски съвет /GIS@government.bg/


– Външно министерство /consular@mfa.government.bg/


– Министерство на правосъдието /pr@justice.government.bg/


– Агенцията за закрила на детето /sacp@sacp.government.bg/



– Български хелзинкски комитет  /bhc@bghelsinki.org/

  
Едновременно.

 

  Ако искате го направете и вие. Но само не си представяйте какво е да си на мястото на майката и бащата в такава ситуация, сами, без никаква подкрепа. Няма да успеете, а и е прекалено тежко.

 

ПП1. Още една подобна история с нужда от нашата помощ вижте и тук. Българийо, страна на розите!

 

ПП2. Развитие по случая с моето писмо вижте тук