Ваканция и четене

 

   Първата лятна ваканция – между първи и втори клас – е институция. За малки и големи, за румени, засмени. Чакана още от Пипи, жадувана от януари, тя се простира между цели четири дълги месеца. Усилни месеци във всяко отношение. Отдадени на четене, рисуване, тенис, колело, море, планина, сладолед, пуканки и чисто беснеене до край.


  
През ваканцията дъщеря ми е прочела 18 книги (записани в читателския й дневник, иначе може да са повече). Някои от тях са дебелички и определено са повече, отколкото съм прочела аз. И няма значение, че не се водихме по ‘задължителния’ списък – разбира се, открихме го късно на задната корица на дневника. И няма значение, че не е правила изпратените от класната тестове за през ваканцията – разбира се, забравих за мейла, получен в края на м.май – кой тогава ти мисли за учене?  


  
Важното е, че чете с желание и устрем. И, както казва Зорница Христова тук: “Всъщност навикът за четене, независимо дали индиански романи, фентъзи или смешки, развива по единствено ефективния начин практическите езикови умения. Потапянето в писаното слово развива умението му да се изразява писмено, също както потапянето в устната реч го е научило да говори, когато е било бебе. И за четящите интензивно деца грамотността става вътрешно чувство, към което училищното обучение по граматика може да добави само структура и логика.”

 

    И все пак – честито начало на учебната година на всички!:)