Нова учебна година, стар късмет…

 

  Днес министърът на образованието ни казал: “Има категорично решение на политическо ниво образованието постепенно да се превърне в първостепенна важност”… На това аз бих казала: “Лесно е да се казват силни думи по празници и преди избори” и колкото и да се старая, с всички сили, не мога да се убедя, че това не е поредното политическо словоблудство за наша сметка. Да не говорим колко демагогско и нищо конкретно не казващо изречение. Политическият език наистина трябва да се обяви за език в езика. А най-добре да се забрани и да се разреши само политическо действие. Защото сега все пак ще оценяват детето ми с оценки в бележник от втори клас, не навсякъде има втори комплект учебници, за да олекнат раниците, с храната в училищата и детските градини си играят на има/нема и няколко министерства пишат свои си наредби, а да не говорим за липсващото ‘задължително целодневно обучение в началния курс”. Разбирате ме, нали?  

   
В българското образование има нужда от толкова много промени, лошото е, че първо трябва да се променим ние, възрастните. А това е най-трудното, нали.

  
Да се надяваме, че министър Игнатов ще удържи на ‘категоричното си решение’. Не само да се надяваме, а да действаме, настояваме, помагаме за това.

 

 

  
Е, наредили сме едни дипломи и грамоти, но пределно добре може и без тях. Защото: „Животът е за просветление, не за препускане и преследване. Животът е за истина, спокойствие и транс, не за измислици, стрес и тревога.”
/Свадхаяот Шибенду Лахири/.

   Не го забравяйте, честит празник и приятна учебна година!:)