КМП* # 36 – Пирати или призраци?

 

  Да си призная, и аз не си падам особено по привнесения празник Вси Светии, но истината е, че децата го харесват. Големичките вече си падат по страхотиите, малките след тях вървят:) И у нас всеки, който идва днес, е предупреден за реалната опасност да го нападнат в гръб по спайдърменски костюм, както и да носи лакомства, ако му е мил живота. И ние ще заведем децата на призрачно парти и ще направим тиквен фенер. И у нас четиригодишната отворка казва с вдигнати ръце: “Как защо, защото днес е пфха-ло-ин!”   

  Само че у нас – както, убедена съм, и във всички други къщи с деца – тематичните партита се вихрят целогодишно. Например преди няколко дни имахме пиратски кораб, красива принцеса, пазеща ковчеже със скъпоценности и смел капитан, защитаващ кораба си с нож в уста. Имаше приключения, опасности и писъци, когато се оказа, че съм стъпала в океана и съм вдигнала острова.

 

alt

 

 

alt

 

 

alt

 

 

  Така че, какво тук значи някаква си дата?:)

 

*КМП – Кратки майчински проблясъци

 

Международен ден за изкореняване на бедността

  
Днес, 17ти октомври, е обявен от ООН за ден за борба с бедността по света. Така плавно преминаваме от една социална тема – глада, към друга – бедността. И някак си, все си мислим за детския глад, за детската бедност, няма нужда да обяснявам защо. От Националната мрежа за децата твърдят, че в България бедни могат да се нарекат 20% от децата! Над 280 хиляди български деца растат в нищета…


  
А от Центъра за приобщаващо образование са обявили ученически конкурс за творба – рисунка, колаж, дори видео – на тема “Моята идея да спрем детската бедност”. Така темата ще влезе в повече ‘добри’ семейства. Те казват: “Вярваме, че дискусията за лицата на бедността по света и за детската бедност в частност се вписват в по-широкия контекст на актуалната обществена дискусия за права и отговорности. В този смисъл конкурсът ще позволи на младите хора да помислят по въпроса какво е бедност, какви са последиците за техните връстници и какво може да бъде направено за един справедлив свят, както и ще им даде трибуна, за да изразят своето мнение по креативен начин.”  

   Дъщеря ми е нарисувала картинка в четири части. На първата има принц с палат, а над тях пече слънце. На втората има бедно момче с колиба, а над тях вали дъжд. На третата принца вижда как живее бедното момче и се “хваща за главата”. На четвъртата момчето има хубава къща и купчина злато, а всички са усмихнати. Това е нейната осемгодишна представа за изкореняване на бедността. И това не е зле за начало, нали? 

 

 
 

  

ПП. А ето къде са качили рисунката, заедно с други – от хубави, по-хубави:) Всички предложения ще бъдат показани в София на 22ри октомври от 11ч в Борисовата градина, успех на всички и особено на каузата. 

 

Blog action day 2011 – Храна (Food)

 
   За важните неща се пише трудно, колкото по-важни са, толкова по-трудно.
   Срам ме е.
   Срам ме е колко храна изхвърлям лично аз – останала неизядена /или по-лошото – нехаресана/ от моите деца. Срам ме е колко храна изхвърляме всички ние, в света извън Африка. И го правим, въпреки че знаем. Знаем много добре, че всеки ден умират деца. Цели поколения били застрашени от изчезване. Направо като някой екзотичен животински вид, тези бедни човешки деца. И няма значение, че го знаем. В удобното си далечно съществуване го правим. Изхвърляме храна!
  И не е достатъчно, че еднократно сме изпратили малко пари тук /въпреки че е важно!/. Не е достатъчно да мислим за това, да го знаем. Както за всяко нещо, трябва да действаме. Да изградим навици, да научим децата си, да говорим между нас си, хората. Да не забравяме, да действаме!
   За да можем след днес да си кажем поне: This crisis isn’t over …yet.
 
 
   ПП. Писала съм и за BAD 2009: Климат и BAD 2010: Вода.
 
 

“От майките за майките”

 

  Този уикенд се проведе заключителният семинар по проект “От майките за майките” на Фондация “Децата на бъдещето” в с.Николаевка, на 30 км от Варна. В къща, същата като родната на Петър Дънов, градена през последните години чрез доброволни дарения и труд. Къщата е прекрасна, на красив хълм със страхотна гледка!

 

 

 

 

 

 

  Пристигнахме сутринта с микробус, но до обяд дойдоха още хора с коли. Слънцето печеше като за последно (буквално, днес и при нас вали). По едно време имаше толкова много деца на двора, че на всяка крачка прескачахме по някое:) Докато те играеха и рисуваха на одеала на тревата под надзора на момичета от фондацията, ние се събрахме вътре за занимание по проекта. Там сем. Христови ни запознаха с работата по него, която течеше през последните пет месеца. Най-общо събиране на майки, родители, съмишленици, “серия от надграждащи семинари и практикуми за устойчиви умения на съвременните родители в хармония с потребностите на новите поколения”. Разказаха какво са правили досега, показаха снимки, благодариха на хората, оказали помощ и подкрепа. Казаха, че за тяхна радост, на всяка среща идвали почти изцяло нови хора, както и сега. Говори Павлина – леличката, която живее и поддържа къщата; говори Павлина – директорката на училището в селото (което се казва ‘Христо Ботев’); говори Боряна – консултант по кърмене; говори леля Ани – автор на книжка с детски стихове, приказки, песнички и рисунки… Имаше хора, които се занимават с йога за деца, с психология и детско куклено ателие, с рехабилитация и т.н. Имаше едно дете, за което майка му каза, че й говори и разказва за абсолютно всичко и което тя попита, като ме посочи: ‘Дари, я кажи тази майка какъв цвят е?’ То ме погледна бегло, докато правеше шпагати и подхвърли ‘жълт’. Аз се окопитих и й посочих мотаещата се наоколо Мага – ‘А това дете?’. ‘Бяло. Ох, оставете ме на мира!’…

 

 

  Та така. Беше чудесен, слънчев и интересен ден. Благодаря на организаторите, които споделиха, че и миналата година са кандидатствали пред Общината със същия проект, но им бил отказан поради липса на един документ в пакета. Тази година отново го подали, защото бил направен от майките за майките и били длъжни да го сторят.  Определено си е заслужавало!

 

 

  ПП. Това, че водя децата си на тридневен тай-дзи лагер в планината или на еднодневна разходка до селото на Учителя, не означава, че им ‘промивам мозъчетата’. За толкова кратко време не може да се промие нищо, но може да се предостави възможност детето да се потопи в различни ситуации, учения, да контактува с отдадени хора и да види къде как се чувства. Това разнообразие дава различни от ежедневието и статуквото гледни точки. Нещо, от което освен децата, биха спечелили много и техните родители. Поздрави!:)

 

 “Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка”

Анди Андрюс, “Проницателят”

 

Случаят с българчетата във Франция

 

  Точно месец след като бях писала за този случай на институциите – министерски съвет, външно и правосъдни министерства, Агенцията за закрила на детето и Български хелзинкски комитет – получих отговор от г-жа Надя Шабани, шеф на Агенцията за закрила на детето. Оказа се, че агенцията е запозната и работи по случая от 2008-ма година, като през цялото време поддържа тесни връзки с бабата и дядото на децата по майчина линия, които са в България.



   Нищо де, ето – питам, отговарят ми и разбирам. /Защото не искам тези думи на Л. Русева – които иначе са за нашите си деца на ‘прехода’ – да се отнасят и до мен като родител: “Защото Ние – “големите”, оставихме “малките” да бъдат излъгани по същия начин, по който го направиха с нас. Заразихме ги с нашата непригодност да бъдем нещо повече от играчки.
Внушихме им, че летвата не стои по-високо от растящото в лъжа, но само по хоризонтала, носле на Пинокио. Лишихме ги от смисъл. Окрадохме им миналото, настоящето и бъдещето.”/  



  Та, от агенцията, заедно с дирекция “Социално подпомагане” Лозенец, София установяват, че  “родителите на майката притежават необходимия родителски потенциал, мотивация и желание да се грижат за децата. После още бла-бла, а ето го и важният абзац: “За съжаление, становището на Държавната агенция за закрила на детето не беше взето предвид от френския съд, който имаше изисквания само към биологичното семейство на децата.” И още: “В заключение Ви информирам, че ДАЗД продължава своята работа по случая и остава на разположение за решаването му в най-добрия интерес на малолетни български деца”



   Та така. Отдавам факта, че в писмото веднъж е писано четири деца, друг път – три, на чисто техническа грешка. Приемам отговора и пожелавам на семейството възможно най-скоро да са заедно, здрави, щастливи и спокойни! Пожелайте им го и вие наум, сега. Благодаря.