“От майките за майките”

 

  Този уикенд се проведе заключителният семинар по проект “От майките за майките” на Фондация “Децата на бъдещето” в с.Николаевка, на 30 км от Варна. В къща, същата като родната на Петър Дънов, градена през последните години чрез доброволни дарения и труд. Къщата е прекрасна, на красив хълм със страхотна гледка!

 

 

 

 

 

 

  Пристигнахме сутринта с микробус, но до обяд дойдоха още хора с коли. Слънцето печеше като за последно (буквално, днес и при нас вали). По едно време имаше толкова много деца на двора, че на всяка крачка прескачахме по някое:) Докато те играеха и рисуваха на одеала на тревата под надзора на момичета от фондацията, ние се събрахме вътре за занимание по проекта. Там сем. Христови ни запознаха с работата по него, която течеше през последните пет месеца. Най-общо събиране на майки, родители, съмишленици, “серия от надграждащи семинари и практикуми за устойчиви умения на съвременните родители в хармония с потребностите на новите поколения”. Разказаха какво са правили досега, показаха снимки, благодариха на хората, оказали помощ и подкрепа. Казаха, че за тяхна радост, на всяка среща идвали почти изцяло нови хора, както и сега. Говори Павлина – леличката, която живее и поддържа къщата; говори Павлина – директорката на училището в селото (което се казва ‘Христо Ботев’); говори Боряна – консултант по кърмене; говори леля Ани – автор на книжка с детски стихове, приказки, песнички и рисунки… Имаше хора, които се занимават с йога за деца, с психология и детско куклено ателие, с рехабилитация и т.н. Имаше едно дете, за което майка му каза, че й говори и разказва за абсолютно всичко и което тя попита, като ме посочи: ‘Дари, я кажи тази майка какъв цвят е?’ То ме погледна бегло, докато правеше шпагати и подхвърли ‘жълт’. Аз се окопитих и й посочих мотаещата се наоколо Мага – ‘А това дете?’. ‘Бяло. Ох, оставете ме на мира!’…

 

 

  Та така. Беше чудесен, слънчев и интересен ден. Благодаря на организаторите, които споделиха, че и миналата година са кандидатствали пред Общината със същия проект, но им бил отказан поради липса на един документ в пакета. Тази година отново го подали, защото бил направен от майките за майките и били длъжни да го сторят.  Определено си е заслужавало!

 

 

  ПП. Това, че водя децата си на тридневен тай-дзи лагер в планината или на еднодневна разходка до селото на Учителя, не означава, че им ‘промивам мозъчетата’. За толкова кратко време не може да се промие нищо, но може да се предостави възможност детето да се потопи в различни ситуации, учения, да контактува с отдадени хора и да види къде как се чувства. Това разнообразие дава различни от ежедневието и статуквото гледни точки. Нещо, от което освен децата, биха спечелили много и техните родители. Поздрави!:)

 

 “Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка”

Анди Андрюс, “Проницателят”