Денят на християнското семейство…

   …и православната младеж. Въпреки че в тези определения виждам ограничения, отидох на събитието, на което бях поканена – дискусия „Семейството на фокус”, част от т.н. “Традиционна варненска седянка”. Мястото беше Духовно-просветният център “Св. Архангел Михаил”, който аз много харесвам и където бях на това прекрасно представяне. Може би и затова си го представях повече като светски разговор извън църковните канони, а попаднах в една зала с църковни активисти, младежи-партийци, психологически съветници, психолози, учители, начело с няколко църковни лица и …самият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил! 

 

 

     

alt
   Аз вярвам в изначалния божествен разум, в ангелите, в прераждането, във вечната мъдрост, която са носели и споделяли всички велики учители и пророци. Вярвам в свободата на личността и на избора, вярвам в морала, в доброто у хората, в непредубедеността, в правото на мир на народите, в приятелството и в децата. Вярвам в добронамерените и далеч по-извисени от нас извънземни, във вселенската хармония, в планините, в реките и в сладоледа. Но не вярвам точно на църковните канони. Затова реагирах с неволно поклащане на глава на такива изрази като: „Мъжът не е добре да бъде сам, затова Господ създаде от реброто му жената” и „Наблюдаваме девалвиране на семейството, за разлика например от източния свят”. Така де – ?!…
   И въпреки това, чух и добри определения на съвременното добродетелно семейство, някои от които и от публиката. Като една учителка, която каза мнения на децата, с които провела подобна дискусия. Момченцата се обединили около определението крепост, а момиченцата – около огнище. Ако се абстрахираме от клишето – вярно си е, че доброто семейство наистина дава сигурност и подкрепа като крепост и обединява членовете си с уют и топлина като огнище. Друг каза, че в семейството е важно да има един много добър човек и един много силен. Като че ли повечето се съгласихме с твърдението, че семейството е мястото, където човек се учи, узрява и израства. А не място, където трябва да попадне, когато вече е зрял и успял. Хареса ни определението за семейството като обител и за отговорността като проява на духовност.
   Въпреки че се чувствах не съвсем на място, драсках по чашата си от кафе и си тръгнах по-рано, не съжалявам, че отидох на дискусията. Работата е там, че нямам нужда Църквата да ми разяснява какво е съвременното, морално, отговорно, равнопоставено, гъвкаво, уважаващо интересите и качествата на всеки един свой член семейство. Защото аз живея в него всеки ден.
 
 
alt
 
    Честит празник на семейството!