КМП # 37 – Да работи или не? Всяка майка си решава най-добре…

  Да ме съкратят от работа беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало, ами, откакто …са ме назначили. Да си остана вкъщи с децата е най-безгрижното, спокойно и приятно нещо, откакто са пораснали. Да си говорим на духовни теми или за моралните им дилеми ми се струва най-заслужаващото си усилие, което съм правила за тях въобще.

 

  Сега слушам за нещата в офиса от мъжа ми (работехме заедно) с половин ухо, докато историите на децата слушам с две. Преди беше обратното. Сега имам психическия потенциал да се наслаждавам пълноценно на общуването с двете ми дъщери. Преди го нямах, защото мислех за сто неща едновременно. Сега за никъде не бързам, освен може би за училище. Преди бързането за пристигане навреме в офиса и после бързането обратно за вкъщи ми изпържваше мозъка, почти буквално. Чувствах се непълноценна в офиса (на половин работен ден), чувствах се непълноценна и недостатъчно отдадена у дома.

  Сега имам сили, време и желание за важните за мен, душата и децата ми неща. Малката е по-често вкъщи с мен, вместо захвърлена в детската градина. Когато редим пъзел заедно, аз мисля само за общуването с нея и имам спокойствието да му се наслаждавам с пълна сила. С голямата учим много неща, които не се преподават в училище, например как да си щастлив заради това, което си и заради това, че си обичан, а не в зависимост от това колко нови играчки имаш. Или че успехът в училище няма много общо с щастието и вътрешната хармония в живота. Или че… Темите на разговор са безкрайни и все приятни. А засиленото общуване със съучениците от класа, учителката  и другите родители са само от полза и ми носят положителен заряд.

  Личната ми удовлетвореност? Когато една врата се затвори, се отваря друга. Освободените ми от работа за пари време и съзнание ми направиха подарък – попаднах на страхотни хора със свежи идеи, ясни намерения и заразяващ ентусиазъм. Работата ми (засега и докогато трябва доброволна) като редактор и творец в ОМ ми носи много повече удовлетвореност и лична осъщественост от всяка работа за заплата. Сякаш изведнъж започнах да забелязвам и гледам с „разказвачески” очи на страхотните хора около мен, отдадени със сърце и душа на децата. Историите и интервютата сякаш сами се сглобяват, а положителните примери около мен се увеличават. А към останалите вдъхновяващи статии и изцяло прекрасни примери в сайта съм се пристрастила, признавам.

  Кое, парите? Никакви пари не могат да ми дадат повече от това, което вече получавам. Е, имаме възможност и варианти. Разбира се, винаги има къде да е и по-добре… Но не на всяка цена. Когато душата властва над разума и вътрешната хармония е в съзвучие с външния ред, човек просто знае, че се е издигнал поне няколко нива напред.

  Поздрав със следния цитат (стр.122) от невероятната книга „Всичко започва от детството” на прекрасната Стела Даскалова: „При повечето хора няма синхрон между разум и душа. Това обяснява защо толкова много хора са нещастни без видима причина. Те правят всичко в живота си както трябва, както са ги учили, както обществото изисква от тях.Те подчиняват живота си на бъдещето, носейки товара на миналото, като пропускат настоящето. Движат се в „правилната” орбита на въртележката, в която се е превърнал животът им, и не им остава време от бързане да осъзнаят колко са нещастни. А пълният синхрон е напълно възможен и това е нашата естествена хармония.”