Не! на шистовия газ или как “медиите” не сътворяват реалност


  Намирам програмите на т.н. “официозни” телевизионни медии за тенденциозни, комерсиални и промиващи мозъците на масата зрители. Същото мисли и мъжът ми. Поради тази причина не ги гледаме, не се облъчваме с негативизъм от новините и въобще супер рядко попадаме на тях. И да, бг и турските сериали, всички риалити боклуци и музикални формати са престъпление срещу народа – млад и стар – и това продължавам да го мисля /както съм го мислила още през 2009-та/.

 

Така или иначе, у нас се гледат само детски и спорт, а аз си гледам… компютъра:)


alt


  Но след 14-януарските протести против шистовия газ в 12 града в страната и няколко извън нея, вече определено мога да кажа, че т.н. ни “официози”, които за съжаление все още се гледат и влияят масово, в моите очи вече са и жалки. Нещо повече – те са безпомощни. Не само, че намалиха тенденциозно броя на протестиращите, манипулираха информация и сгъчиха репортажчетата си от протестите в няколко секунди, ами и в късните новини въобще не ги споменаха. Само че, както гласи един сполучлив коментар във фейсбук: “В крайна сметка важното е онова, което го имаше днес. Медии, власт, всичко е преходно. Дано най-сетне сме се ядосали достатъчно и да е трайно…” /автор на цитата: Dessislava Dimitrova/. Така е! Дано!


alt

 


  Така че, както има една приказка – Go frack yoursale!

 

ПП. Хубав пост и страхотни снимки по темата и от .Точица

ППП. Разбира се, приблизително същото се случи и на 11-февруарските протести против АКТА (разбрах го, въпреки че този път не се минах да гледам новини)


 

Полъх на ангелски крила 2


  За разлика от съвсем истинските ангелски подаръци тук, сега пак става дума за подаръци от ангелски човек, но за ръчно правени бижута и красоти. Получихме ги с една година закъснение, но какво тук значи някаква си година, която толкова бързо измина?

 


alt

 

   Подаръци, чиито само опаковки и етикети са истинско произведение на изкуството… Картичка, чиято дата 23.01.2011 не успя да промени впечатлението на красота, обична мисъл и перфекционизъм, което оставя… Бижута, правени с много умение и любов от сръчна ръка с добра душа… Две слънца за моите деца, които са самата идилия и хармония… Вниманието към детайла, към посланието и …към нас.


alt

 

   И ние ви обичаме, момичета, сърдечно:

alt

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Четенето на децата вечер е закон :)


   Сигурно има много родители, които вечер преди лягане четат на или заедно с децата си. У нас това е закон. Аз нямам много търпение и нерви за това, но маниака у дома е мъжа ми. Той е от семейство с традиции в четенето и притежаването на книги, с огромна библиотека, завещана от дядо му. Той си е направил семеен печат, който педантично слага на корицата на всяка новозакупена или подарена у нас книга, описва всичко в списък на компютъра и си пази всички детски и младежки книги, които сега чете на своите деца. Та всяка вечер той чете на момичетата от едни стари и дебели тухли, сред които всички приключенски класики на Жул Верн, “Белият зъб” на Джек Лондон, Приказки от Шехерезада, разни психарии като “Белият кораб” на Михаил Лакатник и “Приключенията на Незнайко” на Н.Носов. Разбира се, много и много приказки и енциклопедии. Вярно, повечето по диагонала и доста адаптирани за възрастта им (сега са на 4 и на 8), но редовно се случва да отида да ги “разтървавам” след като съм свършила последната домакинска работа за деня, изгасила съм основните лампи и съм запалила ароматните свещи в хола. Обяснението на мъжа ми: “Ох, знам, че стана късно, но ми е толкова интересно и искам да видя какво става…”. Мда. След това аз понякога се отървавам, но често съм привиквана за четене на последни две книжки за Франклин, които минавам доста бързо. После двете си четат сами в леглата – малката разглежда до откат, а голямата чете докато не отида да й изгася лампата, не особено мило.

alt

   Ние, разбира се, сме убедени, че това е безценно за децата ни. Но друго си е, като го прочетеш в официално изследване на такава медия като Дойче Веле. Според тази статия, “15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 г., чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка.”

   Та така. Четете на децата си, колкото и да сте изморени и да ви е досадно. Инвестицията си заслужава!

 

ПП. Честита нова 2012-та, цифрата много ме кефи:)