Четенето на децата вечер е закон :)


   Сигурно има много родители, които вечер преди лягане четат на или заедно с децата си. У нас това е закон. Аз нямам много търпение и нерви за това, но маниака у дома е мъжа ми. Той е от семейство с традиции в четенето и притежаването на книги, с огромна библиотека, завещана от дядо му. Той си е направил семеен печат, който педантично слага на корицата на всяка новозакупена или подарена у нас книга, описва всичко в списък на компютъра и си пази всички детски и младежки книги, които сега чете на своите деца. Та всяка вечер той чете на момичетата от едни стари и дебели тухли, сред които всички приключенски класики на Жул Верн, “Белият зъб” на Джек Лондон, Приказки от Шехерезада, разни психарии като “Белият кораб” на Михаил Лакатник и “Приключенията на Незнайко” на Н.Носов. Разбира се, много и много приказки и енциклопедии. Вярно, повечето по диагонала и доста адаптирани за възрастта им (сега са на 4 и на 8), но редовно се случва да отида да ги “разтървавам” след като съм свършила последната домакинска работа за деня, изгасила съм основните лампи и съм запалила ароматните свещи в хола. Обяснението на мъжа ми: “Ох, знам, че стана късно, но ми е толкова интересно и искам да видя какво става…”. Мда. След това аз понякога се отървавам, но често съм привиквана за четене на последни две книжки за Франклин, които минавам доста бързо. После двете си четат сами в леглата – малката разглежда до откат, а голямата чете докато не отида да й изгася лампата, не особено мило.

alt

   Ние, разбира се, сме убедени, че това е безценно за децата ни. Но друго си е, като го прочетеш в официално изследване на такава медия като Дойче Веле. Според тази статия, “15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 г., чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка.”

   Та така. Четете на децата си, колкото и да сте изморени и да ви е досадно. Инвестицията си заслужава!

 

ПП. Честита нова 2012-та, цифрата много ме кефи:)