Представяне на “Всичко започва от детството” във Варна!

  Всичко започва от детството – това твърдение е вярно в буквален, преносен и всякакъв смисъл, разбира се, но също така е и заглавие на една забележителна книга. Когато я получих като подарък, се изненадах, че не бях чувала нищо за нея, нито за авторката й – Стела Даскалова. Разбира се, много скоро бях разбрала за нея всичко, което можеше да се разбере в общественото пространство, бях писала на Стела и бяхме станали фейсбук приятели.

 

   Стела е филолог, социален педагог, била е семеен консултант, но най-важното в случая е, че е майка на три щастливи деца! Тя е от онези слънчеви, усмихнати хора, които понякога са чак неоправдани оптимисти… Навън дърво и камък се пука от студ, а тя пише: ”Добро утро:) Колкото и да е красиво, мисълта, че никой не може да спре лятото да дойде ме кара да се чувствам добре:)))” Тя е точно такава, каквито препоръчва да станат всички чрез книга си!

alt

  А самата книга… тя е просто безценна – за родители, за пра-родители, за педагози. Не е нещо ново за света, но за нашата действителност ми се струва чудесен прецедент. Книга, която още веднъж ни показва по неоспорим начин – чрез думите на собствените ни деца – колко е важно детството, наученото от децата тогава, получените от тях отношение и любов, наблюдавания пример от родителите и т.н. Всичко започва от детството, начина на мислене и оформянето на личността и това остава за цял живот. И пак – това наистина остава за цял живот.

  Книгата е изключително добронамерена и позитивна, написана с умерен тон и искрена симпатия към родителите, дори и към тези, които грешат. Всяка тема е важна, всеки съвет е преценен, а всеки детски цитат – отварящ очите. Лично за мен най-ценно обаче е ненатрапчивото вплитане на духовното, така че дори и човек, никога не мислил в тази насока, да го разбере и възприеме.

  Също, за първи път срещам в текст за възпитание, че не е задължително двамата родители да бъдат единодушни, ако това не е добре за детето. За първи път срещам такова понятие като „здравословна агресия” и приемам обяснението: „Под ‘здравословна агресия’ разбирам правото ни да се противопоставим на чуждо мнение, с което не сме съгласни, правото ни да кажем открито, когато някой ни дразни или нарушава личното ни пространство, правото ни да казваме „не” дори на по-възрастни от нас, на авторитети, правото ни да повишим тон, когато някой ни вбеси.” (стр. 170). Обсъдени са въпроси като прекалената родителска грижа, родителското обсебване, манипулиране, сплашване на децата и още, и още… Показано е защо положителното мислене и положителните утвърждения са важни за децата, защо е важно сами да се обичат, защо всички е хубаво да се стремим към вътрешна хармония и т.н.

   Консервативните схващания все още са много силни в съзнанието ни, нали? Каквото ни е повтаряно в детството, това повтаряме и ние сега. А децата ни са различни. Колкото и да ни е трудно да го приемем, днешните ни деца са различни. Затова тези, които нямат деца и гледат отстрани мислят, че днешните деца са разглезени. Тези, които са имали отдавна деца и сега гледат отстрани, също мислят, че внуците им са разглезени. Но ние знаем истината в сърцата си и имаме шанса да се учим от и заедно с нашите деца. Аз мисля, че това е невероятно щастлива възможност.

   Също и това, че Стела Даскалова идва на цели две представяния във Варна! Заповядайте на срещите, за да се почувствате по-добре. Да чуете и си поговорите със съмишленик в съвременното разбиране за гледане и възпитание на деца, който ще ви убеди да следвате повече интуицията си, да се доверявате на децата си и… да ги обичате, разбира се!


Представяния във Варна:

03.03.2012 – 12,30ч – магазин “Пъблик” (срещу Общината)

04.03.2012 – 16,30ч – клуб “Цветове” (кв. Чайка 196, партер)


Да подкрепим болните деца, не само на 15 февруари

15-ти февруари е Международен ден на децата с онкохематологични заболявания. Вече втора година поред прекрасните хора, майки и родители от Сдружението ме канят на празника, в който се събират, общуват, мислят с любов за децата си и черпят сили едни от други. Е, пак ще го изкарат без мен, но не могат без отклика на много хора, творци, благотворители… Тази година техният ангел е в лицето на г-жа Нешка Робева и целият екип на представлението “Среща в “Споменът”, което те ще играят благотворително за децата. За да се построи чудесния и уникален Център, където децата, заедно със своите родители или придружители, ще се възстановяват и ще се чувстват обичани и наистина добре.

Повече информация за събитието вижте тук и вървете, вървете, добро правете! 

alt

 

Престъпник ли съм според АКТА, ако цитирам анонимен коментар?


  Честно казано, дълго време не можех да се ориентирам какво е това търговско споразумение против фалшифицирането, как точно се чете на български, какво би се променило и с какво ще засегне лично мен като блогър? Четох, гледах, мислих, мъчих се с правните му текстове и доникъде не стигнах… Докато накрая не попаднах тук и не стигнах до коментар номер 56, анонимен, гласящ дословно следното:                

 

 

 

“АКТА ще бъде приет. Не от България, но това няма значение. България не е страна по това споразумение. България е предоставила всички правни аспекти свързани с копирайт, авторски и интелектуални права на ЕО. Всичко прието от ЕО автоматично става български закон. В глава 2, секция 4, параграф 1 на АКТА е написано, че страните се задължават да променят законодателството си в съответствие с АКТА, така че дори и нещо да противоречи, трябва да се оправи. Така че, след влизането в сила, ще трябва да се променят местните закони. Много виждат в АКТА нещо, което забранява да си изтеглиш филм или песен. Това е вярно, до известна степен, но не е основното в закона. Проблемът с АКТА е, че той защитава само американските интереси, защото само там могат да се патентоват определени работи, като алгоритми, програмни продукти, бизнес процедури. Като се приеме АКТА ефективно, се признава, че всички алгоритми например са американска собственост и ще трябва да се защитават от всички. Така, както еврото защитава само германските и отчасти френските интереси, АКТА защитава само американските интереси. Вторият проблем е, че е нужно само “обосновано подозрение” и трейдмарк, за да се закриват сайтове. Това означава че ако например в Япония Кирил или кисело мляко са запазени марки, и те са, никой в БГ няма право да ги използва. Всички имена на партии са трейдмарк. Ако някой публикува например критика срещу някоя партия, то партията има право да затвори сайта и да поиска всички лог файлове. Третият проблем е, че ако се публикува линк към лош сайт, може да се затвори рефериращия сайт. Ако например Гугъл реферира страница с копирайт файл, може да го затворят. Това на практика означава: 1) Ще се толерират само търсачки, които не търсят всичко, а само угодното на властите, 2) Ще се индексира само съдържанието на сайтове, които са лицензирани или най-малко плащат застраховка на Гугъл. Изобщо АКТА е така направен, че след 5-10 години цялото съдържание на интернет ще стане американска собственост. Най-добре е да прочетете текста на АКТА. Като тайно търговско споразумение, въпреки че налага дори промени в някои конституции, АКТА не подлежи на разгласяване. Но има инфилтрации в различни сайтове (които съгласно АКТА са нелегални). Търсете ACTA 6437 10 text и прочетете оригинала. Тогава може би коментарите ще са излишни. Разбира се, от това че знаем че ще ни бесят, не ни става по-леко. АКТА е 1984 на квадрат.”

Интересно, а? Нещо повече – достоверно. Потърсих, попрочетох, видях много “Important, no flexibility” и други и повярвах.  За съжаление, едва ли ние – света, Европа, България – ще успеем да го предотвратим. Но можем поне да се опитаме. И да проявим самоуважение, като ходим на протестите.

alt

Нито аз, нито гуруто на блога ми сме съгласни с АСТА, нищо, че се хилим. Не, сериозно.


Не може държавата да взима децата на бедните родители!

   Заглавието е от достойната и навременна Позиция на Национална мрежа за децата по повод отнемането на децата на семейство Миленови от Благоевград поради крайна бедност. Ако прочетете двете статии във в. Струма – тази и тази, картинката съвсем ще ви се изясни. И все пак – семейство с две деца, в което всички се обичат, родителите се грижат за децата си, те посещават училище и винаги са се справяли чудесно с уроците. После колелото на живота се завърта, майката губи работата си, бащата се разболява, нямат право на социални помощи, защото нямат адресна регистрация в града и изпадат в крайна бедност, в която не е редно да живеят деца, наистина. Отговорът на Държавата е недостоен и издава нейната пълна безпомощност. Държавата бяга от отговорност като предпочита просто да отнеме децата от семейството и да ги въдвори в дом, отколкото да помогне да се справят с живота си по  законов начин…

   Няма смисъл да навлизаме в сравнения. Но през 2012та година ние говорим за закриване на домове, за установяване на децата изцяло в приемни семейства или в къщи от семеен тип, обсъждаме проекто-закон за детето, в който се очаква положението да стане още по-съвременно… и един такъв случай е достатъчен, за да проличи, че Държавата все още не е, тя продължава да “не е дорасла” за достойно, човешко отношение към своите деца. И докога така?!

   Разбира се, от Националната мрежа за децата са се заели със случая пред всички отговорни институции. Дано те – отговорните – поемат нелеката задача да постъпят както е редно и справедливо!


ПП. Тук предвиждах да пиша и начин за реална помощ за семейството, но засега не мога да посоча такъв. Надявам се този пост да има развитие скоро.