Имате блог? Включете се в “Един блог – едно дърво”

Ето какво – щом имате блог, значи той заема място, работи благодарение на сървър, който има нужда от електричество и охлаждане и по този начин все пак се отразява на околната среда, колкото и да се заблуждавате, че всичко е виртуално. Това е осъзнал Томас Холц, собственик на софтуерна фирма, но и член на Грийнпийс, и е задействал много симпатична инициатива: “Един блог – едно дърво”, заедно с организацията “I plant a tree”. Още за това прочетете тук и тук

 My blog has planted a pine tree.


Така че, имате блог и искате да се включите? Просто пишете по темата, после последвайте лесните инструкции от банера и хората там ще засадят дърво вместо вас и от името на блога ви. Аз си избрах вечнозелен бор. Да живей!:)


Истината за… първото гостуване с преспиване у приятелка

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ох, и това ми дойде на главата! Ами сега? Е, все пак са вече деветгодишни почти госпожички, какво толкова? Ще се посмеят, ще си пошушукат и ще заспинкат като ангелчета навреме. Сутринта ще погледат филмче и ще си я прибера. После ще има да си спомнят и да разказват на пропусналите, оха…

А ИСТИНАТА Е: Предупредиха ме и започнаха преговорите поне три седмици преди това. После Криси започна да брои дните до тогава. А същия ден се събуди много рано сутринта, вече тотално развълнувана. И така, взехме отдавна приготвените подаръци, взехме цветя и отидохме точно навреме, да не би да изтърве нещо от купона. Аз имах нужда от кафе и последно успокояване, така че раздялата беше дълга и напоителна:) Бях помолила детето да ми се обажда на 2-3 часа и си тръгнах упоена и …облекчена, ами да, хаха.

 

Е, обажданията започнаха почти веднага след това, за да продължат на равен ритъм от час през цялото време. Представляваха френетични викове: “Мамо, ядем чипс!” и “Сега ще поръчваме пица!”, а завършваха с “Хайде, че…” – неопределен шум и нетърпеливо шепнене отстрани “Затваряй по-бързо, де…”

Вечерят на свещи в Часа на земята:)

                                        Вечерят на свещи в Часа на Земята:)

А страхотната майка на рожденичката така вдигна летвата, че… Правили са следните неща, за които на мен никога нямаше да ми дойде на ума:

– Низали са си гривнички от големи дървени мъниста (сега тази гривна не се сваля за нищо на света);

– Правили са пясъчни картини (картината ни бе показвана многократно, като се изрони почти цялата);

– Гримирали са се взаимно /!/;

– Правили са модно ревю със смяна на по два тоалета;

– И разни други интересни неща като разглеждане на огромните аквариуми и игра с котката.

Направо на мен ми се прищя да бях там! А как ще се оправям като неизменно дойде молбата за такъв купон у нас – не знам.

altalt

                             Модното ревю – о, не, това мадамче ли е моето дете?!

Но накрая ме разби следното: “Легнахме си в 12, заспахме в 2”. Честито, както се казва:)


alt


И ВСЕ ПАК: Въпреки инцидентите с намокряне на чорапите и леко повръщане от преяждане и емоции, съм убедена, че детето ми няма да забрави скоро този знаменит купон. Аз също, разбира се. Колко е хубаво, че има родители, готови да се подлагат на това в името на децата… Мога само да им кажа “Благодаря!”:)