Къща на село 5

Към “Къща на село 4

Част 5: Първи гости


След две седмици отиваме отново за ден и половина. Не мога да повярвам, че е минал едва месец след сделката. Наистина се чувствам като у дома! Сякаш винаги съм идвала тука така.

Градината е много променена. Цветята са се сменили, сега едни са прецъфтяли, други сега нацъфтяли. Много са пораснали до неузнаваемост, божурите са в разцвета си, цветния храст в подножието на стълбите за втория етаж е отрупан с големи лилави цветове и има нужда от вързване нагоре. Всичко е по-слънчево, по-светло и по-зелено, отколкото някога сме го виждали.

alt


Битово почти сме уредени. Банята е напълно готова, използвахме я още предния път. А сега дори посрещаме първите си гости! Всъщност самото ни идване се дължи на това, че голямата ни дъщеря трябваше да се явява на едно състезание по математика в … Шумен. Като разбрахме къде ще е (Шумен е на 15 км от село), веднага се съгласихме Криси да запълни отбора. Няма значение бензина – каузата си заслужава, няма как! 🙂

И, хайде пак – две деца, багаж, дрехи, канарче – само че този път е добавено ставане в 6 ч, тръгване от Варна в 7 и 20, слаломиране по магистралата, подминавайки коли с други съученици и пристигане на нужното място в Шумен след по-малко от час. Децата влизат с бодра крачка на заколение, а ние заслужено се отдаваме на кафе, палачинки и други забавления. Минавайки покрай магазин за мебели, небрежно влизаме да разгледаме (да, бе, да, кого заблуждаваме). Резултатът – купуваме трапезарен разтегателен диван и едно легло с матрак, мъжа ми се качва в камиона до село, ние се мъкнем този път след тях, след изморителния край на изморителното състезание, заради което в 1 наобяд се чувствах като работила цяла седмица. И – понеже явно не й е стигнало – Криси кани семейството на един съученик на кафе на село, само за малко. Нищо по-лесно! Само малко повече бързане, лудо пазаруване (сама, с децата и канарчето), нервно изчакване да се вдигне бариерата на жп прелеза в Мадара (за да мине накрая само един мизерен локомотив, пфу), после скоростно опъване на тентата и привеждане в обитаем вид на мястото, до вазата с цветя на масата на двора… Вярно, имаше много игри на матрака със съученика и тригодишното му братче, футбол и показване на двора, беше забавно. Е, обядът ни беше в 17 ч, когато гостите си тръгнаха, но, както казах, беше дълъг ден. Разбира се, после пак имаме гости за вечеря, но тъй като точно това ни беше целта с къщата, хич нямаме право да се оплакваме. Както е казано – „Внимавай какво си пожелаваш, защото…” 

Поне все още ни остава неделята, в която бяхме решили да се наспим. Уви, хората на село спят бързо, стават рано и в 8 ч сутринта вече чукат на чужда врата. В случая – нашата. Групата косачи дошли по грешка пак у нас, вместо у приятелите ни и след шоковото събуждане бяхме дотук с излежаването. Не, наистина, кога ли ще свикнем? (Дали селото ни създава стрес или ние сами си го създаваме, а селото го омекотява, това е въпросът. Питам и отговор не искам)…

altПо някое време през следващата седмица майка ми и баща ми отиват пак да пръскат скъпоценните си асми (защото тази пролет тук се скъса да вали). Навръщане се обаждат, че ще минат през нас да ни донесат някои неща, които били набрали. Супер, първата ни био-продукция, напук на всички, които предвиждаха, че без редовно поливане нищо няма да излезе! Каква бе изненадата ми, когато видях в една купа малко черници, съвсем малко ягодки, буквално шест бобчета бакла и няколко стръка прецъфтяла целина!? Хм, хм, с тези темпове ще си възвърнем инвестицията чак следващия път, когато всички планети се подредят в една линия…

Към “Къща на село 6


“Щом Душата се е устремила с мечтата си към нещо, тогава задължително, повярвай, в живота всичко задължително се претворява” /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/