Къща на село 8

Към “Къща на село 7

 

Част 8: Лятото, компотите, зелените листа

 

Тук някъде, в разгара на най-жежкото лято, ни идва идея от типа: „Абе-как-не-ни-хрумна-по-рано-много-сме-зле”. А именно – да поставим из двора няколко варела, които да се пълнят с дъждовна вода, а от тях да излизат маркучи за капково напояване. Ако не толкова сложно, то поне да използваме изобилната дъждовна вода за поливане.


alt

Гледката от втория ни етаж


Отиваме пак, ох, след седмица. Децата измислят нова мода – в колата пеят в перфектен двуглас и дума по дума песничките от филма “Принцът на Египет”. Ама гръмогласно и, в същото време, правилно. Знаят ги наизуст до степен да се уговарят така: Айде сега втората, после петата, а накрая “С големите не си играй”. Пеят почти през целия път. За моя изненада, харесва ми дори повече от Мейдън:) 

Та, отиваме отново едва след седмица не за друго, а за да помогнем на баща ми с плодовете. Той е там още от четвъртък и, както обикновено, не знаем какво ще заварим. Очакването ни беше, че ще се работи на няколко фронта, от там нататък – загадка! Разбира се, за това не се излъгваме: кипи работа вътре и вън. Един майстор е започнал стаята, която използваме за всекидневна, като е събрал всички мебели в средата, измазал е стените и е … зарязал всичко. Друг майстор е започнал страхотна офанзива под стария сайвант, чак не можем да познаем мястото. Всичко е разчистено, дори са махнати няколко по-ниски, не носещи греди и пода е нареден с красиви каменни плочи, които заварваме на етап циментиране. Идеята е там да има голяма маса и пейки, да сме на хладно през жежките летни обеди и на топло през хладните есенни вечери.  Иначе ето на каква снимка попаднах тези дни:


alt

“Масата в новия сайвант, която е направена от корито за вино”.

Снимка: Стефан Тамбуев


Снимката е от яката история за германски рокер, направил си чудна къща в с. Дъскот, Великотърновско, вижте я тук. Не е зле, а, съвсем не е зле. Та, някой да има да ни услужи с такава маса?

 

alt

Нашето положение със сайванта засега е  до тук.


Шегуваме се, че ако сложим стойки за колони, направо можем да отворим нова селска механа! Ами да!

Иначе нещата не се различават особено от предното идване. Започваме да ставаме консервни машини. Ами че то хич не било толкова трудно! Баща ми и Жоро берат плодовете, аз ги мия, почиствам и разпределям, затваряме бурканите, варим на огъня и готово, какво толкова ми се оплакват?!:)

alt

Този път обаче имаме една неподозирана екстра – соковарка! Любезно дадена ни от съседка в града, тя е достолепен уред, изглеждащ екзотично (да не кажа психарско), но е супер ефективен. Какво? Да, руски е, разбира се. Най-отдолу е съдът с вода, по средата са плодовете в нещо като метална цедка, отгоре е капака. Слага се на котлона и се вари час-два. Като се покаже сиропчето в маркучето, значи е готово. По тази схема за ден и половина правим доста бутилчици сироп от кайсии и сливи, разпределяме за родата и хайде в колата. А има още толкова плодове, които се чудим как да оползотворим! Да не говорим, че ябълките и крушите тепърва ще зреят – майчице!… Ще трябва да се берат още орехи, лешници… Всъщност, какво стана с възторжените помагачи, м?

…Мм?


Към “Къща на село 9


“Ще дойде време, когато човечеството ще разбере. И най-големият учен ще отиде при бабината зеленчукова градина. Изгладнял, той ще се помоли за домат, за да се нахрани” /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/