Къща на село 11

Към “Къща на село 10

Част 11: В името на реколтата…


Нали си спомняте, като ви казах, че няма да ходим следващия уикенд? Е, не ни се получи (стига бе, нечувано!). Няма как просто, прекалено много труд, любов и надежди сме вложили в малката си, аматьорска градинка. Възприемаме я като един вид репетиция за тази, която ще направим другата година. Само си повтаряме – „ако бяхме засадили всичко по-рано” или „ако бяхме направили капково напояване навреме”… Ако някой ни слуша отстрани, ще си помисли, че догодина ще имаме градина с посадени по конец докъдето ти стига погледа прави домати, без една излишна тревичка (да не говорим за плевел, не дай Боже); че царевичните стебла ще приличат на изпъчени воини, окичени с големи царевици вместо пушки; че лука и чесъна няма да имат чет, а ягодите ни ще приличат на храсти… Да, точно така го виждаме и ние в мечтите си, но нещо ми подсказва, че ще си остане само мечта, хаха. От друга страна, знае ли човек – имаме цяла година в мислите си да го проектираме…:)

alt

Част от градината ни сега, но догодина… 😉


Така де, отидохме за един ден само да полеем зеленчуците. Спасихме ги, наистина. Междувременно оправихме боядисаната стая, подредихме нещата в опразнения скрин, върнахме старата печка на мястото й и наместихме буриите, изчистихме всичко и дори аранжирахме стените с разните му готини селски неща – манерки, дървени решетки, конопени торби, икони… alt

Само няколко часа, а ни донесоха толкова удовлетворение! В града сигурно върша също толкова неща, не се спирам много през деня, домакинската работа е безкрайна, но някак не оставам с хубавото чувство, с което приключвам деня си на село. Там усещам, че върша истинска, полезна и дори вълшебна работа. Умората след ден в къщата, на двора, в градината или на скалите не може да се сравни с умората след ден по улиците на града. В апартамента вися до среднощ на компютъра, гледаме филми, гладя или и аз не знам още какво, но не си лягам преди 1-2 часа. На село заспивам далеч преди това, като нямам сили дори малко да си почета. Сигурно е от въздуха. Но може да е просто от щастието;)

altТъй като сме абсолютни новаци във всичко – досега не сме живяли на село, не сме гледали собствена градина, не сме имали наши си овошки – та при това положение правим най-разумното, което ни се струва за момента: записваме си. В една тетрадка си записваме кога цъфти липата, защото се оказа, че е късноцъфтяща и прецъфтява много бързо. Тази година явно малко я изтървахме, затова и попрезрял липов цвят си набрахме. Другата вече ще се постараем да дойдем в седмицата, в която е най-зряла. Записваме си коя джанка узрява първа и какво сме направили от нея, за да си спомним дали се е получило добре. Малкото дръвче до доматите има най-големите и най-сладки сливи, които сме вкусвали, от тях направихме компоти. Другите, големите дървета, узряват доста по-късно и под тях сложихме найлони, за да съберем опадалите сливи за ракия. Такива неща си записваме, все от първостепенна селска важност!

Важното е, че не използваме никакви торове, препарати и други измишльотини. Анастасия казва, че торовете изгарят коренчетата, а „в природата не съществува нищо безполезно и плевели ненужни няма”. Хм, хм. Важното е, че земята ни не е била обработвана в последните поне четири години и е силна и плодородна.

Още нещо исках да споделя в този пост. На мен, като на една новоизлюпена селянка и земеделка, започнаха да ми правят впечатление подобни блогове, публикации и всякакви индикации, че не сме сами. Да не говорим, че съвсем не сме първи (пфу!). Един от най-ярките примери е този повече от прекрасен и вдъхновяващ блог! Не стига, че това момиче е толкова младо и красиво, съхранява и се грижи с любов за дядовата си селска къща, отглежда там съвсем само толкова плодове, зеленчуци, цветя и какво ли още не, пише много добре, прави невероятно красиви и спиращи дъха снимки, а дори и (задушавам се от завист!) има сили и време да готви! Сериозно, има ли такива съвършени същества? Има, и това са те, нашите деца:)

Другото прекрасно място, чийто постове очаквам с нетърпение, е на една виртуална позната, която си е купила къща по подобен (предопределен) начин и описва всичко много поетично, вдъхновяващо и забавно. Тяхната къща е в планинско село, реновирана е и изглежда да е по средата на дива и много зелена поляна, в подножието на диви и много зелени хълмове… /за разлика от нашата, която е притисната между съседните и си говорим със съседите през оградата, мда/.

Следващо интересно място е Земя на заем и особено постовете за градината. Така ще бъде и нашата градина пролетта, хаха. Вижте колко поетично обяснение на работата със земята: „Прекараното време в задния двор сред растенията, дърветата и жужащите насекоми е лечебна терапия най-вече при умствена и психична умора, след дълго стоене пред компютъра или пренатоварване с градски шум, електронно облъчване и хорска суета.” Да, да, точно така!

А има още толкова хубави сайтове и реални места, с които тепърва ще се запознаваме и ще черпим от техните опит и знания… А вие кога ще си направите свое, а?;)

Към “Къща на село 12


Щом Душата се е устремила с мечтата си към нещо, тогава задължително, повярвай, в живота всичко задължително се претворява” /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/