Къща на село 12

Към “Къща на село 11

 

Част 12: Първият сбор

 

И ето, дойде така чакания 2-ри август, на който чакахме леля Калинка да дойде да види какво сме направили с мястото и къщата. Е, тя пак не дойде, но дойдоха почти всички възможни роднини, легловата база се запълни на 90 процента, кухнята работеше на пълни обороти, огнището на двора се палеше за обяд и за вечеря, двора всеки час се огласяше от детски писъци и смях, а съседите сигурно са си мислели, че си правим паралелен, домашен сбор с хора от няколко други села… Лудница, просто лудница!

За различно време, в което на ротационен принцип (с поне ден съвпадане) се събират майка ми, баща ми, свекъра ми, девера ми, жена му, двете им малки дечица и, разбира се, ние четиримата. Тук пак последното изречение от предния абзац!

alt

За тези 3-4 дена много се приготви, много се изяде, още повече се изпи, много се игра, много се спа, но и много се работи. Ей, това братята са голяма сила! Брат ми веднъж като дойде, за един ден почисти сигурно няколко кубика дъски и боклуци, събирани с години над сайванта, чак не можех да повярвам като видях после. Брата на мъжа ми сега беше фурия в градината – събра няколко чувала ябълки и сливи за ракия (поравно разпределени между бащите), събра круши за компоти (които направихме в бързината между закуската и обяда), не знам още какво бра и почиства в градината, изми си колата на музикалния фон на Боб Марли и с вещата помощ на децата (!), но основно беше Главния пекар. С бащите ни отвориха митичното място, измазано с глина и слама, наречено пещ, запалиха го, поддържаха огъня няколко часа и после метнаха вътре две тави агнешко с ориз. Така се осъществи една мечта, която – сигурна съм – баща ми е хранил още от първия оглед на къщата. Ама замазаха капака с кал, както си му е реда, пекоха го два часа и то взе, че стана! Казаха, че е било чудно и го ядоха три дни, включително и студено на закуска, пфу. Ние, да не сме капо, си опекохме картофки, а най-готиното нещо бяха едни питчици, които девера ми – майстор пекар – забърка като на шега. На сбор като на сбор, нали така!

А децата… Децата бяха волни, боси, диви и щастливи:) Голямата основно си чете, яде и бесня сама, малкото момченце си правеше своите бебешки неща, свързани главно с майка му, но двете братовчедки на почти еднаква възраст буквално си бяха в свой свят, без нужда от никой друг. По цял ден си играеха заедно с кукли, малки животинки и тревички, готвеха с кал, разиграваха сценки, говореха си, караха се и се смяха. Всички ходеха боси и голи, само за излизането на разходка търсеха къде са си захвърлили сандалите, постоянно влизаха и излизаха от басейнчето, в което от време на време доливахме гореща вода, но главно се топлеше на слънцето и въобще – пълна свобода!

altalt

А самият сбор? Ей това се оказа разочарованието на деня. В последствие се разбра, че е бил само сутринта, добре, че нашите като са минавали от там с колата преди да дойдат, са спрели и за купили захарни пръчки, петлета и мента за всички. Иначе и без тях щяхме да си останем. Като отидохме надвечер, наконтени и натъкмени като за панаир (разбирайте децата с дрехи и обувки), очакващи въртележки и захарен памук, заварихме местата на сутрешните сергии празни, няколко тийнейджъра в селската градинка – безразлични към драмата ни, а магазините затворени, оставили ни без достатъчно бира за довечера (това вече не можахме да им простим!). Срам!

Но празничният дух се усещаше зад всяка врата и във всеки двор. Не може да им се отрече на кюлевчани, че празниците ги ценят и подобаващо ги празнуват. Музиката гърмеше цял ден, пред всяка врата беше пълно с коли на чорбаджии и гости, скарите люто димяха, а юнашките наздравици отчетливо се чуваха. И нашите бащи подобаващо се отчетоха – за първи път от нашия двор се е чуло „Ай, дай, дай, дай, чук, гъл, гъл, гъл, аааааа….”, хаха. Навръщане от фиаското с панаира някои от нас все пак се уредиха. Минавайки покрай една къща засякохме чичото да си изпраща обедните гости и веднага, да няма празно, с много поздрави, възклицания и тупания по раменете поканиха от нашата група мъжете. Те се върнаха час по-късно отново почерпени, поръчали козе сирене за утре, разказващи легенди за сина на стопаните, висок като канара, с мустак като …брада, метнал цели шест тави гозби в пещта. Не само това, ами донесоха и две чинии от гозбите, поискали си да ги пробваме и ние! Ей на това му се вика добра сделка!

alt

Та така. С големи емоции и разправии мина първия ни сбор на село. За догодина вече ще знаем – изкупуваме първата попаднала ни сергия без отлагане и тогава вече на всичко друго ще се отдаваме. Така, ами… Свършихме и доста работа, де. Докато бяхме заедно брахме плодове, варихме компоти и дори си направихме домашен ябълков оцет, който толкова обичам, че отсега се каня да пия с чашка. В бараката намерихме страхотни големи буркани, които майка ми изми, бащите надребниха и напълниха с ябълки, Мишо им сложи отгоре вишневи клонки, чудодейно се намери истинска оцетена гъба от съседа, а аз покрих с капачета и снимах 🙂

В последния ден, когато най-накрая останахме сами, дори ходихме до съседно село, купихме си четири дръвчета, които засадихме, а преди тръгване остана време и на дюшека да се потъркаляме, оле!

alt


Щом Душата се е устремила с мечтата си към нещо, тогава задължително, повярвай, в живота всичко задължително се претворява” /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/