Детска награда за мир или деца правят чудеса, за да помагат на деца

Децата са толкова силни и достойни, те могат всичко!

alt

Преди време попаднах на една Международна детска награда за мир. Видях информация за нея в бюлетина на НМД, за който съм абонирана, стана ми интересно, погледнах за какво става въпрос, много се впечатлих, свързах се с хората и попитах дали мога да преведа някои неща на български. Малко не ме разбраха – как така питам дали може да разпространявам, разбира се, че може!

Холандската фондация KidsRights (Права на децата) създава наградата, комисия търси и се запознава с подобни случаи по света, номинира няколко кандидати и накрая избира един от тях. На голяма церемония в Хага представя победителя на света, придава възможно най-голяма гласност на делата му и подпомага бъдещата му дейност, вкл. и финансово.

И така, преведох историите на спечелилите деца от 2005-та година насам за страницата, в която също пиша: „ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително“. Това са момчета и момичета (всичките под 18г, за да отговарят на условието да са деца) предимно от страни на юг от екватора, Южна Африка, Индия, Бразилия, които са сторили със своя живот и с живота на много други деца буквално … чудеса. От онези истински чудеса, които се постигат със силна лична мотивация за добрина и справеливост, когато искаш да помагаш не само на себе си, но и на другите. Тогава в играта се включват всички светли сили във Вселената и се чувстваш носен от ангелски крила, докато осъществиш целта.

Как иначе да си обясним, че 16-годишно момиче от Замбия успешно отстоява правото на образование на хиляди бедни деца в страната си или че 16-годишно момче от Конго води радио предаване, чрез което събира родители с изгубените им деца, попаднали в детски лагери за бежанци в Танзания?! Всъщност те са на тази възраст в годината на връчването на наградата, а са започнали дейността си далеч преди това. Изумително? Вдъхновяващо? Много!

Заслужава си човек да се запознае с историите им и да си …помисли. Ето ги:

Детска награда за мир 1 – 2005: Наградата е посмъртно посветена на Нкози Джонсън, южноафриканско момче, което се бори смело и ефективно за правата на децата с ХИВ/СПИН.

Детска награда за мир 2 – 2006: Печели Ом Пракаш Гуряр от Индия за усилията си срещу детския труд и правото на децата на образование в своята страна.

Детска награда за мир 3 – 2007: Отива при Тандиуе Чама (16г) от Лусака, Замбия. Тя получава наградата за ангажиментите си във връзка с правата на децата в Замбия и по-специално правото им на образование.

Детска награда за мир 4 – 2008: Печели Майра Авелар Невес (15г) от Бразилия. Тя е наградена за смелата си и успешна кауза срещу крайното насилие в бедния квартал на Рио де Жанейро, което всяка година отнема живота на хиляди деца.

Детска награда за мир 5 – 2009: Наградата печели Баруани Ндуме (16г) от Демократична Република Конго за усилията си в подкрепа на децата от бежански лагер в Танзания. Неговата радио програма осигурява платформа за разискване на проблемите на децата в лагера. Освен това, благодарение на широкото разпространение на програмата, той помага за събирането на много деца с техните родители и семейства, които са били разделени от войната.

Детска награда за мир 6 – 2010: Франсия Симон, която е на 16 години и живее в Доминиканската република, повежда кампания за правото на децата на вписване в официалните регистри – това се отнася както за родените в Доминиканската република, така и за бегълците от Хаити. Само след официална регистрация тези деца получават достъп до основни права като здравни грижи и образование.

Детска награда за мир 7 – 2011: Михаела Майкрофт (17г) от Южна Африка е родена с частична церебрална парализа. Михаела, наричана още Чаели, получи наградата за отдадеността си на правата на децата с увреждания в Южна Африка и за проекта си „Кампанията на Чаели”.

Също толкова впечатляващ е и тазгодишният победител. Церемонията се е състояла миналата седмица и наградата печели 13-годишно(!) момче  от Филипините, което от двегодишно е насилвано от семейството си и пращано да проси. Като навършва 5г, избягва и започва да помага на хилядите други деца с неговата съдба.

/Забележка: На пет години!… А моята деветгодишна не може да си завързва връзките на обувките и реве, когато в сладкарницата не може да си поръча и сладолед, и торта… Както се казва, без коментар./