Къща на село 15

Към “Къща на село 14


Част 15: Гроздобер и още нещо…


И ето идва онова красиво време през едва що започналата есен, когато се бере гроздето. Когато едновременно се радваш, но и ти е жал. Когато един ден гроздето ти се вижда узряло, а на другия – не съвсем… Така или иначе, намислихме един уикенд в средата на септември и пак се понесохме цялото кралско войнство от моя страна. Майка, баща, брат, племенник, мъж и деца – две коли с кандидати за вино и слава!

Подредихме щайгите, грабнахме ножиците, помъкнахме стълбите, сложихме ръкавиците и отпочнахме гроздобера. Само дето пчелите и осите не мислеха, че имат конкуренция. И тя съвсем не им хареса, мне. Жужаха упорито, летяха край чепките, които им се изплъзваха изпод жилата, криеха се сред листата и сърдито излитаха от зърната. Въпреки че лозето на редове бе вече обрано, има много лози, вдигнати на асми. Наистина доста, но и ние сме си сръчни. Идеята беше майка ми да се занимава с децата, за да мога аз поне малко да побера, иначе не ме търсете за сериозна работа. Накрая всички беряхме, а децата се мотаеха сред стълбите, мрънкаха и съвсем необезпокоявано каквито там бели намислеха си правеха.

Справихме се доста бързо, само дето накрая точно аз паднах свидна жертва на една пчела – ужили ме по ръката, въпреки че бях с ръкавица. Мда, съдба, голяма работа. Ама те наистина накрая побесняха, сякаш разбираха. Смилихме се и им оставихме няколко големи грозда. Тъкмо сега, като ходихме пак, обрахме и тях.

Иначе тия дни попаднах на една статия, от част от която ми трепна сърцето – говореше се за „нашата” магистрала, Хемус, станала ни така близка на душата и колата. За съжаление, текстът е верен и съвсем не романтичен. Авторът съвсем точно описва ситуацията: „Да вземем магистралата “Хемус” между Шумен и Варна. Тя е единствената магистрала в света и вероятно във Вселената, която се затваря изцяло при ремонт. Навсякъде асфалтаджиите вкарват колите в едното платно, за да ремонтират другото и после обратното. Само между Шумен и Варна затварят и двете платна за целия летен сезон и пращат колите да обикалят през девет баира в десетия. При това същата магистрала бе затворена по същия начин точно преди една година.” Мерде! От сто месеца се отбиваме и в двете посоки и губим супер много време между села и паланки, докато десният крак ме сърби да настъпя по магистралата и да стигна за нула време. И докога така?!


alt


Добре, че децата обръщат внимание само на хубавите неща. Ето какво съчинение е написала третокласната ми дъщеря за училище:

„Нашето семейство има къща в с.Кюлевча.То е много развито, но си е село с магарета, крави, овце… Сега ще разкажа за няколко мои такива приятели.

1. Съседското магаре. Малко по-надолу по улицата живее магаре, което се нарича Мара. Всъщност цялото му име е Маргарита (сигурно защото рита). Когато със сестра ми се разхождаме натам, то почти винаги е вързано на синджир. Завързано е в единия край на улицата, но синджира му е толкова дълъг, че то се разхожда свободно по цялата улица и когато отиваме надолу, то винаги се изпречва по средата на пътя, пасящо доволно трева. Всеки път викаме мама, когато минаваме през него. Такъв инат е селското магаре.

2. Кучето Биляр. По-надолу по улицата живее един добър и учен човек. О.з. полковника бай Илия притежава куче, което още не е навършило годинка. Висок един метър и обичащ да хапе дупетата на децата с недораслите си зъбки, Биляр е много игрив. Често му носим храна, т.е. остатъци от пържоли и риба, а веднъж даже му занесохме една цяла пържола.

3. Пуйките. Нагоре по улицата живее голямо семейство пуйки. Те са баща, майка, две момичета и три момчета. Когато ходим до една чешма до тях, всеки път на пътя се разхожда семейството. Най-отпред са майката и бащата, след тях идват момчетата, а накрая сгушени са подредени момичетата. Момчетата тайно се опитват да застанат отпред и да защитават семейството.

Това са лудориите на нашите добри селски приятели. Пък и има още. Някой ден ще ви разкажа и за тях”.

Хах…

alt


Към “Къща на село 16


-Живееш сама в гората, контактуваш с растенията и животните. При нас никой не живее по подобен начин – Как така, Владимир, защо?… – развълнувано заговори Анастасия -Ами притежателите на вили? Те също общуват с растенията и животните, само че засега несъзнателно. Но после те ще разберат. Много от тях вече са започнали да разбират”. /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/