Къща на село 16

Към “Къща на село 15


Част 16: Празник на плодородието или Денят на благодарността по кюлевченски


altДокато в града е трудно да се каже, че се къпем в изобилие, на село всичко говори за обратното. Пълни щайги с ябълки, кофи със сливи, дузини чували с грозде, големи румени кайсии, зеленчуци, подправки… Земята е толкова щедра, природата е толкова богата и изобилна, че само мисъл-формите за изобилие, които си създаваме, биха могли да ни хранят през зимата…:)))

Сега последния път дори набрах връхчета от младата, едва набола коприва из мястото. Сложих ги да се изсушат, после ще ги стрия като чубрица и ще ги ръся в гозбите – не толкова за вкус, колкото за имунитет.

А есента е толкова красива! Вече го няма буйния растеж на пролетта и лятото, сега повечето цветя са изрязани, вече дарилите ни със зеленчуци корени са махнати, земята е изкопана за следващото садене… Всичко е чисто и пригледно. Особено след като изрязахме с резачка излишните храсти, изсъхналите клони и една цяла стара круша. Погледът стига до края на мястото ни, въздухът е прозрачен, скалите отсреща се виждат ясно… Разкош!

И като доказателство за мислите ми за изобилието, ето какво ни се случи тази събота. Отиваме си ние съвсем случайно така, къде обяд – двете моми и аз – до магазина на центъра за …семки. /Да, ако децата не ми бяха надули главата за семки, които обичали да ядат качени на чешмата, щяхме да си изтървем късмета!/ Та, приближаваме си се ние в костенурски тръс и чуваме народна музика. Викаме си – бре! Усилваме крачка, неизбежно привлечени от необичайно многото коли и хора, събрани пред читалището на селото.  Отиваме и с трепет в сърцата виждаме, че е пълно с маси, отрупани с ястия, десерти, салати, кексове, курабии, плата със сирене, тестени изделия във формата на агънце, дори огромна скара колкото маса за джаги и всякакви такива изкушения и вкусотии! Музиката гърми, хората празнично нагиздени, усмихнати, щастливи, съседи се поздравяват, вражди за огради се забравят – празник е! Масите красиви, с етикетчета с имена на производители, букети от люти чушки и кошници с цветя. И никой нищо не пипа! Хората стоят, лигите им текат, всички се усмихват и очевидно тихо страдат.

Децата се настървиха, взеха да ме дърпат – мамо, мамо, мога ли да си взема от това, дали дават от онова… Срам, не срам, попитах. Не можело, чакали сме журито да се произнесе за най-хубавата маса. По дяволите! Мъка. Слънчевите ми очила скриха една сълза.


alt

alt

alt

alt

alt

alt


В един момент бентът се отприщи, народът се юрна, от журито се сепнаха и по микрофона се чу: „Уважаеми съселяни, вие какво – започнахте, без да сме се произнесли?” Ами да, започнахме и още как! То на такова нещо устоявали се, бе, уважаемо жури, което и да си? Та, журито бе принудено да се произнесе набързо, имаше рехави ръкопляскания и задавени от пълни усти подвиквания, наградите от тиква и грамота /!/ бяха раздадени, снимките набързо бяха направени и серигиите бяха грозно разграбени. Къде със салфетки, къде направо с пръсти – народът яде! Пластмасовите прибори и чинии бяха лукс, хапките сирене на клечки за зъби изчезваха по-бързо, отколкото сварваха да ги режат, чашите с домашна бира се лееха в гърлата, кюфтаците се разграбиха от децата, а красивите парченца печена тиква с орехчета и стафиди хранеха само като ги гледаш…

Ние ли? Ухааа. Опитвахме се по градски да сдържаме страстите и да не се изложим пред съселяните, но беше трудно, много трудно. Ядохме, викахме, разбира се, веднага се обадихме на тати, който захвърлил мотиката, на две строшена, и набързо пристигна с колата, само като чу музиката и нечленоразделните ни писъци по телефона… Купихме си сирене и кашкавал, взехме координатите на производителите и така Вселената отново се погрижи да нямаме празнини, след като на досегашния ни доставчик, съседа Гошо, му откраднали кравата… Накрая детето попитало колко струва един кекс (с форма на вакло агънце!) и след малко ни носи с ултразвукови писъци – „Подариха ми го, леличката ми го подари, мамо, тате, подари ми го!”


alt


То щастие, то възторг, то красота! Такъв празник на вкус и сетива!

Като се поуспокоихме и стомасите понапълнихме, все пак видяхме обявата, залепена на витрината на магазина – това всъщност било празник по случай 155-годишнината от освещаването на селската църква, имало е пак високи църковни гости, които ние удобно сме пропуснали, за да хванем най-важното – Празника на плодородието и изобилието на с.Кюлевча, фолклорни изпълнения и празнично хоро. Браво! Гордея се с моето село… 🙂


alt


Изводът е вече стриктно да следим обявите, залепени по таблото до пощата. Ами ако го бяхме пропуснали? Не ми се мисли, не! Добре, че уважаемото жури бе така добро да ни покани отново на 11 ноември на Празник на младото вино. Ние сме там, а вие?


Към “Къща на село 17


“Пред теб е една малка част от това, което е сътворено за човека от Божествената природа. Опитай по мъничко от всичко. А това, което ти е харесало, ще вземеш със себе си. Три дни са достатъчни, за да победят болките малките тревички, които сам ще избереш” /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/