Къща на село 17

Към “Къща на село 16”

 

Празник на младото вино и суджука в с. Кюлевча


Значи, ако си спомняте Празника на плодородието от предната ми част за селото, то в сравнение с него този празник – на младото вино и суджука – беше някаква пищна вакханалия!

За първи път присъствам лично на такива събития, които досега съм гледала само в края на новините, от типа: “В сливенското село Еди-кое-си днес се проведе празник на младите невести и най-личните момци, имаше надсвирване и дърпане на въже, накрая младите се взеха”,  онагледено от колоритни гледки на ухилени хора в носии, озвучено от буйна народна музика и накрая скрепено от леките усмивки на водещите… То било страхотно, бе! А от патроните на нашия празник – младото вино и суджука – едва ли има по-голяма класика за българина! Имаше вино, имаше речи по микрофона на високи гости, имаше политическо присъствие, имаше песни, танци и хоро на площада. Имаше затрогващи пожелания за благоденствие, отрупани маси и пълни чаши за всички, за винаги. Имаше благодарности за спонсори, областни управители и дори депутати. Имаше слово на един млад отец, за когото не разбрах кой е, но от когото разбрах, че освен всички тези светски блага, на 11.11. честваме и Денят на Св. Мина.

Но основният участник беше самият Ути Бъчваров, който всъщност … снимаше предаване. От нашия майстор разбрах, че предния ден Ути е бил на лов с местната ловна дружинка и въобще е специален гост на кметския наместник на селото. Много готин, харизматичен и естествен, с шапка с перо, той с апломб говори по микрофона, показа на бабите (които през цялото време наричаше “момичета”) как да режат лука на едро, после със замах, сред дим и жега, го готви в един огромен тиган с гигантски дървени бъркалки, а междувременно негов помощник усукваше стометров суджук от специална лъскава машина /лъскава, лъскава, ама накрая пак завършваше с … черво:)))/


alt

alt

alt

“Ръсваме обилно с черно и червено пиперче…”

alt

“…и бъркаме!”


То радост, то блян! То снимки, камери, приятелски закачки с точещата лиги публика, то изсипване на трилитрови бутилки олио в тигана, то месене на кайма, то чичовци по потници, енергично включващи се в изтощителното бъркане… И всичко това озвучено с народни ритми или от хора на “момичетата”, или от едно истинско младо момиче, което пя много хубаво, или просто от уредба, но ритъмът, ритъмът е важен!

alt

Страхотно настроение и веселба. В цялата тази работа едва остана време за винопроизводителите, от които трябваше да се избере “най-добрия”. То дегустации, то приканвания по микрофона уважаемата публика да си каже мнението, то боцване от блюда с домашен кашкавал за мезе, то сладки приказки… Не е за разправяне! Само за ядене и пиене…

Като попитах сътрудничката на Ути кога ще излъчат предаването, тя не беше много сигурна (последно ми каза на 27-ми декември), но каза, че ще се обади на кмета, значи всички ще разберем. Много мила. Сигурно си мисли, че имаме някаква вътрешноселска радиоточка, от която всички мигновено разбираме новините за любимото село. Така или иначе, ще следим с радостно вълнение:) Междувременно ето тук има чудно филмче за събитието, от което може да се добие добра представа за атмосферата.


А какъв хубав есенен ден! Слънчев, мек… само за суджук с лук:) Въобще дните и през ноември на село са чудни! Въздухът ухае на влажна земя и на пушек, идващ от запалената в съседния двор купчина листа. Пак сме си само на двора, щъкаме из градината, копаем и подготвяме земята за пролетта. И сега садим на поразия зеленчуци (лук и чесън) и овошки (лешник от съседа Божо, предложен ни със зле прикрито превъзходство – ако искате да имате едър лешник, засадете този – и череша, купена от разсадник във Варна). Засадихме си дори лаврово дръвче, подарено ни от скъп приятел, за което много благодарим!;) А вечер си палим печките с дърва и става едно топло, уютно и истинско…


alt Вътре в къщата най-после довършихме един грандиозен проект, след дълго мислене, чудене и маене, бавене и консултиране – вътрешна стълба, за така важната “топла връзка” между етажите. Накрая се спряхме на вдигаща се таванска стълба, от която сме много доволни. /Е, стига сега де, според упътването издържа до 250 кг, нищо че се клати и скърца като въжена стълба…/


Та така… И всичко това, под прекрасните, величествени и вълшебни скали, които неизменно привличат погледа и поне аз имам чувството, че дават крила!


alt


ПП1. Значи, ако съм си мислела, че някога в този изтънчено-вегетариански блог ще качвам такива кръвожадно-месни снимки, пък нА… Обещавам поне, че няма да видите одрано окачено прасе, пфф.

ПП2. Присъствието ни на събието вече се отплаща – детето получи шестица по рисуване!:)))


alt

 


Тук наистина съм затруднена да избера цитат от книгите за Анастасия. Няма нищо подходящо…


А ето го и самото предаване “Бързо, лесно, вкусно”, излъчено на 10.01.2013. Явно съм пропуснала мейла от кмета, защото не знаех, каза ми гледала го приятелка. Супер смешно е! А за моя приятна изненада, в него се изявява и нашата звезда – о.з. полковник Илиев! Ще го видите в пълния му блясък:)


Към “Къща на село 18

 

Книгата на дъщеря ми


Дъщеря ми Кристина, на девет години, написа книга!


През лятото на 2012-та година, систематично, вдъхновено и тихо, в един голям бележник, написа хубава история за магия, приятелство и едно интересно пътуване до Ню Йорк, което всъщност протича в … спа комплексът на хотела. Написа всичко на ръка, разбира се, тя още не ползва компютър, така че удоволствието да набера и леко да  поредактирам текста се падна на мен. Страхотно е! 🙂

Историята е увличаща, смешна, на места наивна, на други – учудващо задълбочена, но като цяло – много приятна и забавна. Мисля, че ще е интересна и за деца, и за родители. Лично на мен, като майка на авторката, текста ми говори повече и си правя съответните изводи, някои от които направо противоречиви :)…

После Криси нарисува илюстрации към всяка от 27-те глави в своя неподражаем стил на рисуване, който недоумявам откъде е придобила и с който, ако трябва да бъда съвсем честна, все още свиквам. Това например са двете момиченца, главни герои в историята, Вики и Оливия:


alt


А сега го играя и литературен агент, който търси издателство за книгата на млад, обещаващ и многостранен талант! 🙂

Ето и една глава от романа, изборът мой:


*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Глава 6

Много странна среща


Братчето на Вики се беше родило. Тя го държеше в ръце, целуваше го и го прегръщаше.

Оливия скиташе из града, чукаше по вратите, но никой не искаше да приюти изгубено дете. Пък и валеше дъжд и Оливия беше цялата мокра. Тя обикаляше града и търсеше подслон. Хората бяха добри и всеотдайни, но никой не искаше да я вземе, защото всички имаха по две-три деца.

Така Оливия стигна до къщата на Вики. Почука и на нейната врата. Отвори майка й, защото беше към осем часа вечерта.

– Извинете, госпожо, изгубих мама и сега не мога да я намеря.

– Миличка, защо не я потърсиш?

– Търся я от един час, госпожо.

– Чуй, миличка, искаш ли да останеш у нас тази нощ?

– Може ли?

– Разбира се. Вики – обърна се майка й към нея – Искаш ли нова приятелка?

– Да, да, да, да! – извика Вики. – Братче, а сега и това!

Оливия влезе и разгледа къщата, а после огледа и братчето. Беше влязла с обещание да се грижи за него.

След няколко дни Вики и Оливия станаха добри приятелки. Майката на Вики записа Оливия в училището на Вики.

Всичко вървеше чудесно. Оливия се сети, че е време да разкаже за магическите си умения на Вики. Не можеше да го крие вечно.


*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***


Та така…:) Нека наддаването започне сега!