КМП # 39 – За ползите от казване на истината…

… основно, но не само, на децата.

Когато направят някой гаф, политиците се гърчат, обвиняват този и онзи, дрънкат още по-големи глупости, накратко – излагат се. Отново и отново. Да, новогодишната реч на …президента на страната (все ми е трудно да прознасям такива длъжности за тези хора, които сега са на тях, все ми се струва като нелепа и несполучлива компютърна игра). А колко изненадан от уважението на хората ще остане първият, който най-сетне има мъжеството да каже: „Извинявайте, сгреших, ще се постарая да не се повтаря”…

Преди два дни препрочитах случайни откъси от книгите на Владимир Мегре за Анастасия. Попаднах на такъв, който описва как Анастасия буквално променя жизнената програма на едно шестгодишно момиченце, оставено от раждането си на грижите на възрастните си баба и дядо в затънтено сибирско селце. Променя я, като му казва истината. Цял живот възрастните са го уверявали, че майка му ще дойде за него, че ще му донесе подаръци и ще го вземе при себе си. Анастасия му казва, че майка му няма пари да го гледа, че живее трудно в града, не може да му купи подаръци, не може да понесе беднотията и мръсотията, в която живее детето й на село, затова не идва при него. Момиченцето се стяга, почиства и поддържа къщата, само започва да ремонтира счупените мостчета, водещи до селото, увлича и другите селяни да си поправят и боядисат къщите и така от болнаво, хилаво дете става здрава, силна и изпълнена с вяра девойка.

Днес попаднах на тази хубава статия за искреността в контекста на фирмите и организациите, в която се казва, че „…ако липсата на искреност убива, то обратното също е вярно – наличието на искреност ни лекува. Просто е. Ако сме искрени, убийствено искрени със себе си (и с другите), ще усетим сила, която няма как да се обърка.” Така е.

altЗатова когато днес малката ми дъщеря, която е на 5,5г и май вече има малко кариесче на едно зъбче, ме попита: „Нали зъболекаря няма да ми пуска машинката?”, както я уверява в последните дни сестра й, аз се наведох до личицето й (т.е. не много, кхм) и й казах: „Мисля, че ще се наложи лекарката да използва малко машинката, но нали знаеш как тя брои до три и спира?” Малката попремигна, но каза: „Добре, може малко”.

И готово.

Сещам се един дочут незабравим диалог между сестрите.

Малката пита голямата:

– Како, съществува ли Мики Маус?

– Не.

– Жалко.

И готово. С истината може да бъде толкова лесно.

🙂