Преди и след # 3

Към “Преди и след # 2

 

 Или как животът става по-добър и от малките неща


Винаги имаме избор. Дали да сме морални или не, дали да гласуваме или не, дали да се обидим на някого за нещо или не. Имаме избор и за по-простички неща. Като това дали всеки ден да гледаме грозна гледка пред входната си врата или не. Ние направихме своя избор и избрахме да разкрасим дървото пред нашата кооперация. Така че когато погледът ни попада там по няколко пъти на ден, гледката да ни радва и обогатява, вместо отвращава.

Колкото и дребно нещо да е, целият процес – от замисъла, през  купуването на пръстта и цветята, до изпълнението – много ни развълнува и зарадва. А наслаждението на резултата е учудващо голямо за такава дреболия:)


Преди:

alt


След:

 

alt

 

Та, винаги имаме избор!


Към “Преди и след #4



Безплатен пазар “Танто за кукуригу” във Варна

Вчера – 14.04.2013 – във Варна се проведе първия безплатен пазар за ненужни вещи, дрехи, играчки и въобще всичко, което ви задръства килерите и гардеробите, непипнато от години. Предполагам, че събитието е наречено така за по-лесно възприемане, иначе безплатен пазар е оксиморон, нали така? 😉


alt


У нас нямаме много излишни неща, затова с децата събрахме някои играчки (които винаги, винаги са в повече) и се запътихме щастливи натам. Очаквах да има повече хора, ако трябва да съм честна и затова малко се изненадах на сравнително оредялата площадка пред Морското казино на входа на Морската градина. Докато не се светнах, че ние, в целия ни блясък, благоволихме да се появим с гръм и трясък малко преди обявения за край час на събитието. Това време обаче ни бе напълно достатъчно да се впишем в общата пъстрота, добро настроение, витаеща солидарност и царящо между всеки приятелско отношение.


alt


Още докато си опъвахме “сергията”, парче мушама за рисуване, едно момиче взе първия ни и най-ценен експонат – симпатична въртележка за над бебешка кошара, изкарала няколко бебета, но все още в пълен комплект и в добро състояние. После ни останаха само играчки и няколко книжки.

Имаше различни “щандове” – с играчки, с бебешки и детски дрешки, с дрехи за възрастни, с книги и с джаджи… Имаше шарени, усмихнати и красиви хора и деца. Имаше семейства на разходка, случайно попаднали и взели по някои неща. Имаше много младежи с колела. Имаше възрастни хора, разглеждащи объркано и вземайки засрамено, но с видимо постоплени сърца…


alt


Голямата ми дъщеря се оказа изпечен търговец. През цялото време викаше със силен глас: “Заповядайте в нашата игротека! Има за всеки по нещо!” и безсрамно приканваше клиенти /Да, по едно време се поотдалечих. Да, разбира се, че умишлено./ Малката се щураше сред другите неща, неспособна да повярва, че всички тези играчки са безплатни, едва крепяща купчини от тях в ръцете си, носеше, връщаше, разменяше, пъхаше в моята торба, връщаше на щанда… Такова щастие!


alt


По едно време отидохме за сладолед, без да се притесняваме, че някой може да ни вземе нещата от сергията – та нали точно това беше целта!:)

Имаше и други деца, с които на секундата започнаха заедно игра. Пред щанда ни се завъртаха доста възрастни лелки, които усещах, че говорят с децата ми, само за да … говорят с деца. Една ми каза: “За какво да вземам играчка, нямам на кого да я подаря”. Мда, за съжаление не успях да й отговоря…


alt


Като цяло беше прекрасно, забавно и увличащо добро. Всички питаха ще има ли пак. Ще има, ще има. И ние ще сме по-подготвени, защото чувството, когато някой вземе нещо твое, вече нежелано и каже: “Оле, моята малката ще се побърка по това Winx огледало” е учудващо приятно…;)

Събитието е организирано от инициативна група “Варна действа“. Браво на тях! Казаха, че ще има пак в края на месеца, ще следим и ще отидем! Следете и вие:)

На връщане, минавайки пред Фестивалния комплекс, попаднахме на коренно противоположна на шарената, свободна и благородна среда на пазара. Голяма партия откриваше предизборната си кампания, всички в официално черно, с мазни мутри и облени в угодната светлината на репортерските камери… Мда, от широка усмивка, лицето ми рязко се промени на отвратена гримаса.

Боже, знам, че балансът е хубаво нещо, но не може ли на света да има само добро?!


Ъпдейт 18.04.2013: Добрата новина е, че вече е насрочена нова дата! На 28 април от 13 до 17ч на същото място – на входа на Морската градина във Варна, пред Морското казино. Започваме да си подготвяме “стоката” отсега, а и ще се опитаме да дойдем по-рано, за да имаме и ние време да разгледаме /”Мамо, те са прибрали книгитееееееееееееее!………”/


 

Официална фен-страница на Mama Memi във Фейсбук


Скъпи приятели, уважаеми познати и пре-уважаеми непознати читатели!

 

И така, във времена на заплахи за изчезване на фейсбук, ставането на услугата платена и разни такива страшни неща …;)

В месеца на навършване на 5 /пет!/ години от започването на този блог…

От мен, иначе запален фейсбук маниак, опасно близо до пристрастяването…

Най-после с гръм и трясък откривам официална фейсбук фен-страница на този блог!

(Боже, това направо си отговаря на поговорката “И най-умният си е малко глупав”, а представете си ако не си най-умният?!)

Бъдете така добри да я харесате, а аз ще бъда така добра да се старая да ви забавлявам (основно), поучавам (по възможност тънко), възмущавам (какво пък, защо не) или каквато там е целта на цялата тази работа…

И така, заповядайте, та-дааа:


Mama Memi


Какво? Ее, добре де, благодаря!:)

 

 

Преди и След # 1

Или как животът става по-добър и от малките неща


Започвам новата категория с тези поетични кадри, направени по време на априлската ни ваканция тази година – в полите на прекрасния Балкан, в хубавите околности на град Елена, в китното село Чакали, заобградена от пълноводната по това време Костенска река има една чудна полянка, вече обсипана с дребни цветя, огласяна от чудни птичи гласове и тук-таме прехвърчащи първи пчели. Поезия, а? 🙂

И така, в един момент букетът бе в ръчичките на децата, а в следващия… във въздуха.

 

Преди:

alt


След:

alt


Към “Преди и След # 2