Проект “Най-щастливото дете на България”

alt

Научих за проекта „Най-щастливото дете на България” от едно прекрасно интервю с Вероника Александрова, на което попаднах. Тя е човекът в основата на проекта и на събитието, с което ще се сложи официално началото му у нас – срещата със световноизвестния автор на книги за бебета и деца, педиатърът, наричан „Новият д-р Спок”, а именно д-р Харви Карп.

Интервюто много ми хареса и ме заинтригува, разгледах сайта на проекта, купих си една от книгите на д-р Карп – „Най-щастливото дете”, почти я прочетох и реших, че бих искала и аз да се включа, пък дори и само като медиен партньор чрез блога си.

Книгата „Най-щастливото дете” е забавна, написана с много любов към малките ни „неандерталци” (така д-р Карп нарича прохождащите деца от 1 до 4 годинки) и пропита с искрена симпатия към нас, многострадалните им родители.

{Тук ми се иска да отваря една скоба: И на предната, и на задната корица на красивото издание на Сиела се използва само израза „малкото дете”, а вътре веднага се разбира, че става дума конкретно за прохождащо дете, или toddler в оригинал, т.е. на възраст точно между 1 и 4 годинки. Моите деца са на 6 и на 10, аз така или иначе бих си купила книгата от професионален интерес. Но ми се струва, че някои други такива родители биха останали излъгани или поне изненадани от факта. Убедена съм, че качествените книги като тази нямат нужда от подобни маркетингови трикове, за да са купувани, полезни и ценени. Защото дори и така, дори и след като авторът препоръчва да започнем с предлаганите методи, когато детето ни е едва на девет месеца, ето какво също казва: „Но дори да стартирате години по-късно, обещавам ви, че съветите в „Най-щастливото дете” ще ви бъдат от полза всеки Божи ден – далеч след като то навърши четири години. Всъщност, често родителския коментар е, че тези умения са подобрили връзката с по-големите им деца, с шефовете им, със съседите… та дори със собствените им родители”. Ето това, бих казала, е един чудесен цитат за задна корица!:). Затварям скобата}

Та, така! На базата на дългогодишния си опит като педиатър, д-р Карп е систематизирал няколко чудни техники за увеличаване търпението и сговорчивостта на малкото си дете. Да намалите рязко честотата и силата на нервните му изблици и тръшкания, да подобрите комуникацията си с него, да насърчавате доброто му поведение и като цяло да използвате интелигентни начини за решаване на искрените му проблеми.

Е, добре, аз лично го изпробвах върху голямата ми, вече десетгодишна/!/, дъщеря, която е зодия Риби и която наричаме Кралица на драмата заради неизменно дълбоките й емоции, заради театралните й кризи и светкавично избухване в крокодилски плач по няколко пъти на ден, до ден днешен (да, благодаря за съчувствието, има защо, благодаря!). Та, изпробвах върху нея предлаганото от д-р Карп „Правило на ресторантите” – повтаряне на чувствата на раздразнения човек така, както в ресторантите повтарят поръчката ни – и , о, чудо!, тя се успокои веднага и продължи буйната игра със сестра си. Не, че не съм го срещала и чувала досега, но тук е супер описано, с много примери, указания за търпение и насърчения.


altalt

                                        Моите неандерталки!                                       

                                                    Сн. Кристина Стамболийска


„Децата, чиито чувства са признавани с любов през ранното детство, израстват емоционално незасегнати. Те знаят как да помолят приятелите си за помощ и как да дадат рамо на други, които се нуждаят от това. Те търсят здравословни лични взаимоотношения, избягват хората с агресивни наклонности и си избират довереници, които реагират с мисъл и доброта”. Струва ми се, че моите родители са ми дали това, но дали може да се каже същото за учудващо много зрели хора от обкръжението ни? А дали те го дават на своите деца? И аз искрено искам това за децата си!

Затова ще чета книгата и ще се опитвам да спазвам препоръките в нея, за които автора казва, че се усвояват трайно само за една-две седмици. Затова пиша тук, за да насърча и вас да се запознаете и включите в проекта, да се срещнете с д-р Харп в София на 1 юни и да си живеете щастливи и честити с прекрасните си подрастващи деца!


Послепис: Ами да, ще ви напиша какво каза същата ми тази голяма дъщеря-умница, като ме гледаше да чета книгата: „Мамо, хубава ли е тази книга? Моля те, като я прочетеш, опитай се да оправиш кавгите между мен и Маги. За да имаш щастливи деца… И забогатей малко. За да имаш наистина щастливи деца!”

Това мисля да го оставя без коментар. Ха. Ха.