… да спазваш българските традиции не само на думи, но и на практика;
… да отглеждаш сам продуктите, с които да направиш зимнина за цялото семейство и да се гордееш с това;
… да научиш децата си да казват вместо “мерси” – “благодаря”;
… да уважаваш законите и институциите на страната си;
… да пазаруваш от кварталния магазин, където собствениците те познават;
… да събираш мълчаливо боклуците от училищния двор и да ги хвърляш в кошчето, докато не забележиш, че децата ти неусетно са започнали да правят същото;
… да носиш на съседите си на село неща, които ги има само в града (лотарийни билети) или трябва кола (цимент);
… да пишеш на кирилица и без грешки, моля;
… да не повтаряш през ден, че ще напуснеш България, а напротив – да създаваш все по-дълбоки корени в нея;
… да правиш за сънародниците си безвъзмездно различни неща, без да чакаш бонуси или похвала;
… да посещаваш, да водиш и децата си, на духовно извисени места, археологически открития и светилища в страната;
Да поддържаш видимо престъпното политическо статукво от страх не е патриотизъм. Да раздухваш умишлено ксенофобски и расистки настроения сред лесно възбудими хора не е патриотизъм. Да си обществена фигура и да използваш език на омраза по обществени медии не е патриотизъм. Да заплашваш, нападаш и биеш беззащитни хора посред бял ден с измамно чувство за патриотичен дълг и с чувство за арогантна безнаказаност не е патриотизъм.
Това са престъпления.
Благодаря на .Точица, че започна тази инициатива с чудесния си текст.
Писала е и Нева Мичева.
Пишете и вие.