Анти чалга!

Откакто се помня, съм била „метъл”. Да, аз станах „метъл”, а брат ми „рапър”, ужас. Едва ли има нужда да казвам какви караници бяха в детството ни… Всъщност в началото бях „глемър” (без Майкъл Джексън период), после дойде Faith No More периодът, за да остане, гледах отвисоко на ню уейвърите по време на пънкарския и рокаджийския си период, после се запознах с мъжа ми, който свиреше в група и така… Преминах през много периоди, влияния, музикални влюбвания и разлюбвания, но така или иначе бях и си оставам „метъл”. Вярно, който не яде месо, не пуши и пие малко, но клишетата в наше време не са това, което бяха. Продължих да ходя по концерти през всичките тези години, продължавам и сега. Не само защото мъжа ми активно продължава да свири, да организира концерти и турнета за групите си, а защото искрено харесвам и обичам тази музика. За мен всеки хард кор концерт във Варна е празник, поддържа ме дълго време преди това и не малко след него. Щастлива съм и да съм част от този кръг приятели и познати, въпреки че за повечето сигурно съм наближаваща четиридесетте лелка с две деца 🙂 С подскачащия им с баса на сцената баща, хаха…

Както и да е. Главната ми идея е срещу чалгата. Аз май наистина съм кибритлия, умело прикрит зад възрастта и уж зрелостта. Към много неща в държавата ни проявявам крайна нетърпимост, въпреки че като цяло я заглушавам в себе си. Но нетърпимостта си към чалгата не мога да заглуша. Имала съм всякакви изпълнения с шофьори на таксита, компании и заведения, от които съм изхвърчавала и никой и нищо не може да ме принуди да слушам, да участвам, да приемам. Боря се със себе си, но чуя ли, че някой слуша чалга… Въпреки че сме ги закърмили с хубава музика и няма страшно, но ако децата ни случайно се замесят с тази помия, няма да проявя никаква толерантност и към тях. Мда, който не е виждал вбесен Телец в действие, е късметлия. За който е виждал, няма нужда да пояснявам.

Във връзка с Пайнер скандала провокирах една дискусия на фб стената си, в която обвиних творческия ни и интелектуален елит в закъснял с години отпор на чалгата. Вярвам, че българските интелектуалци в лицето на автори, писатели, журналисти, творци, режисьори, артисти, т.н. бяха и са длъжни да се обединят против чалгата като музика, явление, начин на живот и работа в България. Интелектуалният и културният елит на нацията по неписани правила има морална отговорност да защитава съответните ценности. И трябваше да го направи много по-рано, а не да се стигне до момента, когато „пуснахме чалгата под масата, а тя се качи и в политиката, и в икономиката” /според великолепната статия на Любослава Русева по темата, прочетете я, моля!/. Правилно ми опонираха, че големи творци като Теди Москов и Александър Морфов са се занимавали с това, което им е било работа – с изкуството си. Създавали са и създават реален, естетически противовес на чалгата. Да, вярно е, те са национално богатство, но явно не е достатъчно.

Защото, както отново Л.Русева пише: „Чалгата е агресивна и агресивна трябва да е съпротивата срещу нея. И ако има нещо, което наистина буди недоумение в призивите за бунт, то е огромното закъснение да се реагира не с отдръпване и интелигентска погнуса, а с обявяване на война.”

Чалгата е агресивна. Война на чалгата! Включвам се с тази рубрика, за да не стоя и само да обвинявам, а да действам и да поема личната си отговорност.


 

ПП. Ето това вече ми прилича на организиран отпор от страна на културна институция. Фейсбук събитие “НЕ НА ЧАЛГАТА”, със създател: НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ” и анкета “Култура или чалга?”, защото среден вариант няма.