Blog Action Day 2014 – Неравенство (Inequality)


Всъщност, денят на #BAD14 беше вчера – 16-ти октомври 2014. За първи път от пет години, откакто се включвам в инициативата, закъснявам. Вярно, само с ден, но… Може би се дължи на самата тема – неравенство? Какво значи неравенство? Винаги го е имало, има и ще го има. То е част от живота, част от божествения промисъл. Обратното е утопия, неосъществена досега теория. На практика няма и не може да има равенство. Неравенството е такова, каквото е. Въпросът е как ние се справяме с него? Според мен, ако не си затваряме очите за неравностойно поставените хора, животни, създания, общества…, вече е много добре. Дали именно затова не е избрана тази ‘бодлива’ тема? За повече гласност, информация и размисли по темата.

Човек винаги може да помага. Винаги може да е добър с равностойни и неравностойни на себе си. Не е ли именно това Смисъла?

В същото време вчера, 16-ти октомври 2014, беше и Световен ден за изкореняване на бедността. Някъде го водят за изкореняване на глада или Световен ден на прехраната. Ето ви още един повод за размисъл и действие, да?


“Изкореняването на глада не е просто самоцел, то е ключова стъпка към един по-справедлив и по-сигурен свят. Гладният човек не е свободен човек”

Кофи Анан, генерален директор на ООН 1997 – 2006 г.


За да могат всички деца по света да знаят тези понятия, които като меню е написала малката ми дъщеря на картинката:


alt

 


Досега съм писала за:


Blog Action Day 2013 – Човешки права (Human Rights)

Blog Action Day 2012 – Силата на Ние (Power of We)

Blog action day 2011 – Храна (Food)

Blog Action Day 2010 – Вода (Water)

Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)


 

 

 

Blog Action Day 2013 – Човешки права (Human Rights)


Днес е Ден на действие на блогърите от цял свят – идеята е в един ден много хора по света да пишат по една и съща важна, общочовешка тема. Целта е да се насочи вниманието, обществената енергия и действие върху тази важна тема. Инициативата е от 2007-ма година, аз лично се включвам в нея от 2009-та.

Тази година темата на #BAD13 са… човешките права. Правата на хората. Онези първични, базови права на живот, свобода, дом, право на мнение. Базови и първични, но не всички ги имат, нали? В тези „космически” две хилядни години много хора по света все още нямат тези права. Раждат се и имат основно задължения и ограничения, дължащи се на пола, страната или на религията им… Какво за правата? Нищо, правата са на страната на другия – силния, големия, богатия.

Няма как да не направя връзка с актуалната тема за сирийските бежанци в България. Много били и щели да стават повече. Мръсни били и не искали нашите дрехи. Агресивни били, но и мързеливи. Алчни. Неблагодарни. С огромна месечна издръжка от държавата, за каквато си мечтаят много български семейства.

Достатъчно!

Това отношение на масата българи до голяма степен е подклаждано от определени ‘успели’ медии. Но да му се поддаваш е грозно, незряло, нехуманно и в пълно противоречие с настоящите одухотворени времена.

Има един универсален духовен постулат: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб”. Леко видоизменен, той гласи: „Не мисли за другите това, което не искаш да мислят за теб.” Както бихме искали да се спазват нашите човешки права, така и ние би следвало да спазваме тези на другите. Защото никой не може да каже утре къде ще се намира, какво ще го сполети и в каква немислима до преди ситуация ще се окаже.

/Много добри текстове, вписващи се в днешната тема за човешките права, можете да прочетете в следващите връзки – първа, втора, трета и четвърта/


alt

Рисунка: Маги на 5г


Да бъдем извисени в мислите и делата си, да бъдем човечни и достойни. Защото всеки иска това за себе си и за децата си.


И накрая, за да не изневерявам съвсем на стила си, поздрав с този цитат:

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив!

                                                                               Волтер



Досега съм писала:

Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)

Blog Action Day 2010 – Вода (Water)

Blog action day 2011 – Храна (Food)

Blog Action Day 2012 – Силата на Ние (Power of We)



Официална фен-страница на Mama Memi във Фейсбук


Скъпи приятели, уважаеми познати и пре-уважаеми непознати читатели!

 

И така, във времена на заплахи за изчезване на фейсбук, ставането на услугата платена и разни такива страшни неща …;)

В месеца на навършване на 5 /пет!/ години от започването на този блог…

От мен, иначе запален фейсбук маниак, опасно близо до пристрастяването…

Най-после с гръм и трясък откривам официална фейсбук фен-страница на този блог!

(Боже, това направо си отговаря на поговорката “И най-умният си е малко глупав”, а представете си ако не си най-умният?!)

Бъдете така добри да я харесате, а аз ще бъда така добра да се старая да ви забавлявам (основно), поучавам (по възможност тънко), възмущавам (какво пък, защо не) или каквато там е целта на цялата тази работа…

И така, заповядайте, та-дааа:


Mama Memi


Какво? Ее, добре де, благодаря!:)

 

 

Blog Action Day 2012 – Силата на Ние (Power of We)

И тази година темата на Международния ден за действие на блогърите ми харесва. Особено е подходящо за 2012-та. Леко сладникаво, донякъде преекспонирано, но подходящо и … вярно. Силата на Ние.

Тази година е добра за “нас” в това отношение. Като се започне от най-малкото “ние” – семейството, аз, мъжа ми и децата ми, мине се през другите “ние” – колеги, съученици, съграждани, сънародници, и се стигне до глобалното “ние” – човечеството, тази година е добра. Няма да навлизам в подробности и примери. Моите са едни, вашите са други. Но всички имаме такива постижения на обединени сили. Припомнихте ли си ги? А колко още може да се направи, нали?


alt

Деца рисуват на огромно общо платно, 1 юни 2012г, Варна


Когато сме заедно се създава невероятна колективна енергия, сякаш подкрепяна от светли същества. Особено когато творим, спортуваме или защитаваме добра и справедлива кауза. Заедно. Дали децата ще рисуват, ще пеят заедно в хор, дали възрастни и деца от няколко класа ще карат заедно колела, мъже ще се събират да играят футбол след работа или ще се виждаме пред сцената на рок концерт – всичко това прави по-добър света.

Не ми се иска да наблягам на протести, демонстрации или бойкоти. Все повече не вярвам в резултатите им, въпреки че “Силата на Ние” и при тях се усеща особено осезаемо. Не вярвам и в крайности. Както е казал Петър Дънов: “Не чакай света да се оправи, а ти се оправи”.  А ако го направим всички?

 

Силата на Ние. Ние сме сила. Сила за добро. За все по-добро:)


Blog Action Day 2012, днес! /Не е късно за включване/


 

Имате блог? Включете се в “Един блог – едно дърво”

Ето какво – щом имате блог, значи той заема място, работи благодарение на сървър, който има нужда от електричество и охлаждане и по този начин все пак се отразява на околната среда, колкото и да се заблуждавате, че всичко е виртуално. Това е осъзнал Томас Холц, собственик на софтуерна фирма, но и член на Грийнпийс, и е задействал много симпатична инициатива: “Един блог – едно дърво”, заедно с организацията “I plant a tree”. Още за това прочетете тук и тук

 My blog has planted a pine tree.


Така че, имате блог и искате да се включите? Просто пишете по темата, после последвайте лесните инструкции от банера и хората там ще засадят дърво вместо вас и от името на блога ви. Аз си избрах вечнозелен бор. Да живей!:)


Престъпник ли съм според АКТА, ако цитирам анонимен коментар?


  Честно казано, дълго време не можех да се ориентирам какво е това търговско споразумение против фалшифицирането, как точно се чете на български, какво би се променило и с какво ще засегне лично мен като блогър? Четох, гледах, мислих, мъчих се с правните му текстове и доникъде не стигнах… Докато накрая не попаднах тук и не стигнах до коментар номер 56, анонимен, гласящ дословно следното:                

 

 

 

“АКТА ще бъде приет. Не от България, но това няма значение. България не е страна по това споразумение. България е предоставила всички правни аспекти свързани с копирайт, авторски и интелектуални права на ЕО. Всичко прието от ЕО автоматично става български закон. В глава 2, секция 4, параграф 1 на АКТА е написано, че страните се задължават да променят законодателството си в съответствие с АКТА, така че дори и нещо да противоречи, трябва да се оправи. Така че, след влизането в сила, ще трябва да се променят местните закони. Много виждат в АКТА нещо, което забранява да си изтеглиш филм или песен. Това е вярно, до известна степен, но не е основното в закона. Проблемът с АКТА е, че той защитава само американските интереси, защото само там могат да се патентоват определени работи, като алгоритми, програмни продукти, бизнес процедури. Като се приеме АКТА ефективно, се признава, че всички алгоритми например са американска собственост и ще трябва да се защитават от всички. Така, както еврото защитава само германските и отчасти френските интереси, АКТА защитава само американските интереси. Вторият проблем е, че е нужно само “обосновано подозрение” и трейдмарк, за да се закриват сайтове. Това означава че ако например в Япония Кирил или кисело мляко са запазени марки, и те са, никой в БГ няма право да ги използва. Всички имена на партии са трейдмарк. Ако някой публикува например критика срещу някоя партия, то партията има право да затвори сайта и да поиска всички лог файлове. Третият проблем е, че ако се публикува линк към лош сайт, може да се затвори рефериращия сайт. Ако например Гугъл реферира страница с копирайт файл, може да го затворят. Това на практика означава: 1) Ще се толерират само търсачки, които не търсят всичко, а само угодното на властите, 2) Ще се индексира само съдържанието на сайтове, които са лицензирани или най-малко плащат застраховка на Гугъл. Изобщо АКТА е така направен, че след 5-10 години цялото съдържание на интернет ще стане американска собственост. Най-добре е да прочетете текста на АКТА. Като тайно търговско споразумение, въпреки че налага дори промени в някои конституции, АКТА не подлежи на разгласяване. Но има инфилтрации в различни сайтове (които съгласно АКТА са нелегални). Търсете ACTA 6437 10 text и прочетете оригинала. Тогава може би коментарите ще са излишни. Разбира се, от това че знаем че ще ни бесят, не ни става по-леко. АКТА е 1984 на квадрат.”

Интересно, а? Нещо повече – достоверно. Потърсих, попрочетох, видях много “Important, no flexibility” и други и повярвах.  За съжаление, едва ли ние – света, Европа, България – ще успеем да го предотвратим. Но можем поне да се опитаме. И да проявим самоуважение, като ходим на протестите.

alt

Нито аз, нито гуруто на блога ми сме съгласни с АСТА, нищо, че се хилим. Не, сериозно.


Blog action day 2011 – Храна (Food)

 
   За важните неща се пише трудно, колкото по-важни са, толкова по-трудно.
   Срам ме е.
   Срам ме е колко храна изхвърлям лично аз – останала неизядена /или по-лошото – нехаресана/ от моите деца. Срам ме е колко храна изхвърляме всички ние, в света извън Африка. И го правим, въпреки че знаем. Знаем много добре, че всеки ден умират деца. Цели поколения били застрашени от изчезване. Направо като някой екзотичен животински вид, тези бедни човешки деца. И няма значение, че го знаем. В удобното си далечно съществуване го правим. Изхвърляме храна!
  И не е достатъчно, че еднократно сме изпратили малко пари тук /въпреки че е важно!/. Не е достатъчно да мислим за това, да го знаем. Както за всяко нещо, трябва да действаме. Да изградим навици, да научим децата си, да говорим между нас си, хората. Да не забравяме, да действаме!
   За да можем след днес да си кажем поне: This crisis isn’t over …yet.
 
 
   ПП. Писала съм и за BAD 2009: Климат и BAD 2010: Вода.
 
 

Народните будители от Издателска къща ЛИК

 

   Съвсем предвидимо се присъединих към блогърската инициатива на Издателска къща ЛИК, като предвидимо си избрах манипулаторска книга и още по-предвидимо се забавих доволно с коментара си. Но днес, в деня на Народните будители,  ми се струва съвсем подходящо да се издължа морално на издателството. Ето я и моята шарена красавица:

 

 

 Посланията. Комуникационните умения

   Тази книга е от типа нова, звучаща дори леко наивно, американска психологическа литература, по които аз много си падам. Чак сега забелязах, че от издателство ЛИК вече имам няколко книги с автор Лиз Бурбо от типа въпроси/отговори и заглавия от рода на „Парите и изобилието” и „Отношенията родители-деца” и др. Е, точно тези са преплетени с езотерика и философия (нали знаете, например: „Казвате, че човек избира родителите си. А избираме ли и децата си?” Добре де, ето и част от отговора: „Законът за привличането притегля душата към бъдещите й родители. Според жизнения план на родителите и детето този закон направлява душата на бъдещото дете към точното място” и т.н. ). Отплеснах се, но все пак това отново е книга на Издателска къща ЛИК, нали?:) 

   Та, и „ПОСЛАНИЯТА” (Матю Маккей, Марта Дейвис, Патрик Фенинг) е подобен тип четиво с включени практични съвети по много направления – себеизразяване, изграждане на самоувереност, семейни умения, ето пак – общуване с децата, как да влияете на другите и т.н. От само себе си се разбира, че щом съм избрала да обсъждам тази книга имам проблеми със самоувереността си, искам да се харесам на събеседника си (като го слушам) или да му влияя (чрез позитивно мотивиране, в краен случай – чрез негативни последствия), а също и че имам нужда от помощ, за да се справя със сценичната треска, например.  (Но това май важи за всички нас, нали? ) Да, тази книга определено ми помогна за тези цели. При четенето на подобен вид литература, обаче, има една особеност – трудно се четат от край до край, но ако прочиташ само частите, които в момента те вълнуват и са актуални, е безценна.

   Интересно, но при мен случаите сякаш се появяваха в деня, в който прочитах съответната глава. Или аз ги привличах с мисълта си, или просто примерите от книгата са навсякъде около нас в ежедневието ни. Разликата е, че аз вече ясно разпознавам ситуациите и ги впрягам в моя полза.
Например една сутрин прочетох колко полезно за слушането, правилното разбиране и проявяване на уважение към събеседника е перифразирането. Още същия следобяд ми се удаде възможност да го изпробвам. Дъщеря ми разпалено разказваше как победила в състезанието за по-дълго не-дишане под вода, ама всички скочили и трябвало да плуват ей така, и докъдето стигнели, той. Или нещо такова. Аз казах: „Искаш да кажеш, че всички сте скочили едновременно в басейна и който се е показал последен от водата, той е спечелил?” Да, точно така! Ето, това е доста по-ясно, нали?

   Или когато се подготвях психически за едно кратко радиоучастие, си прочетох главата „Говорене пред публика”. Там се казва, че говоренето ни трябва да има конкретна цел, за да е успешно. А не просто безцелна размяна на реплики в ограничено време и докъдето стигнем, дотам. Така си беше. Е, вярно, описаните  примери в книгата са малко по американски наивни и понякога леко дразнещи (напр. „Целта на речта ми е да убедя слушателите да пишат на своя конгресмен” или пък „Моята реч ще помогне на аудиторията да запомни, че пирамидите са били построени с помощта на масивни рампи”. Хаха. И още веднъж – хаха, бележка моя. )

   Ще споделя още един пример от нашето ежедневие, който отново се случи като по поръчка в деня, в който бях чела частта за активното слушане, в глава „Общуване с децата”, стр.285. Дъщеря ми (в първи клас) не ходеше на училище, защото малко кашляше. Разбира се, майка ми ме изкомандва и аз съвестно отидох и взех от класната какво са минали през деня и какви домашни имат за утре. Малката, т.е. голямата, т.е….абе, чавето, само погледна в тетрадките и се разпищя: „Мамо, мамо, днес са взели цифрата 0! И буквата Е, а аз не знам откъде да започна да ги пиша. Това е катастрофа!”* Без да се усетя, отсякох: „Напротив! Не можеш да възприемаш такова нещо като катастрофа, това може да е само хубаво, нищо, че не си била” Типичен „шовинизъм на възрастните”, според уместното определение на авторите, нали?
А според книгата би трябвало да вметна нещо от рода на: „Притеснява те, че не си била. Чудиш се дали ще се справиш сама, разбирам”
И толкова. Трябвало да си трая, за да може тя да изпусне парата и да чувства моето съпричастие. После всичко щяло да се нареди, хм.
А това го четох едва тази сутрин!

   Трудно е, нали? Не и когато книгата ми е винаги под ръка и пред погледа. А това вече не е много трудно, заради шарената й, забележима корица и лесното намиране на раздела, който ми трябва.

   Накрая поздрав с един цитат от стр. 332 на книгата „Посланията”, 2009 г, изд. ЛИК: „Най-важният принцип, който трябва да запомните, е, че хората се променят само когато го искат, а не когато вие го искате от тях”!

 

* Сериозно, каза точно така! Да й имам катастрофите, а, хаха?

 

Blog Action Day 2010 – Вода (Water)

   Еей, добре че е Блогосферата на Az.jenata и по-специално Жюстин, че да се светвам и аз за всички хитри и хубави неща, в които може да се включва един блогър. Blog Action Day 2010? Че как без мен! Регистрирах се, подписах петицията и сега слагам линк.

   Жюстин наистина е приложила интересни факти, свързани с темата за тази година – водата. Хм хм… Гадост. 1500 литра вода за производството на всяка шъртка? WTF?? Егати разхищаващите животни, дето сме…

   Абе, да ви кажа честно, изглежда ми мааалко дребнаво да изброявам така, ‘щото то си е ясно, ама хайде – ще си кажа какво продължавам да правя по принцип. За  пране и почистване ползвам само сапунени ядки, сода, оцет, т.н. Козметика – всичко е био и разтворимо (е, добре де, без декоративната козметика). Карам колело всеки ден до работа и училище (е, добре де, днес във Варна вали!), пазарувам само с платнената си торбичка, която винаги нося в чантата си (а когато съм я изпрала и забравила, си отрупвам ръцете с бутилки мляко, маслини, лимони и …деца!). Събрала съм една торбичка изхабени батерии, които все се каня да пусна в някой от специалните контейнерчета (да не говорим, че е крайно време да използваме зареждащи се, ама и без това не съм голям фен на свирещите пластмасови играчки и ги държа без батерии), имам няколко изгорели енергоспестяващи крушки в шкафа под мивката, които трябва да видя къде мога да изхвърля безопасно. Нямаме сушилня (е, стига де – не е, защото няма място, има комбинирани, знаете, а защото не искаме!), в килера имаме две каси със стъклени бутилки – едната с бира, другата с кола, хаха – които си зареждаме редовно (е, да, до магазинчето отиваме с колата:). Офисът ни е малък, затова носим използваните от едната страна листи в къщи за рисуване на децата, а ако започнем да генерираме повече, ще се включим в инициативата на ОЦОСУР Варна –  “Лист по лист”.

   Сигурно има и още, но когато това мислене стане част от ежедневието ти, вече правиш разликата по-трудно. 

   Ето какво съм писала на днешния ден преди година. 

   И така: Earth Day – Every Day🙂 

Полъх на ангелски крила…

  

   Бях виждала/срещала Уникалната Рос при добра (все още само виртуална, егати!)  приятелка. Един ден тя ни призова да гласуваме в конкурс, в който Роси участваше. Аз по принцип само това чакам – падам си по всякакви конкурси, често участвам и нерядко печеля🙂 Така че, веднага се метнах да
гласувам за интересните нещица на Роси, съвестно и систематично – почти
всеки ден. Когато видях при нея
поста й за това, че ще даде награда – лично направен от нея ангел –  нещата ми се сториха предопределени (напоследък го забелязвам лесно). Въпреки това много се изненадах, когато тя – по някаква безумно сложна схема – избра точно моя коментар за печеливш. Предопределени, помните ли? 

   Скок, пляс, възторжен коментар, благодарствено писмо, даване на адреса си и… зачаках. Ето, че след толкова време, последното “ангелско” място в дома ми си беше намерило перфектния обитател. 

   През цялото това време г-жа Шанти Клер доволно потриваше ръчички и ни се радваше отстрани. Мляс! 
 

   Значи, дотук имах налични три ангели.

  Този е най-мъничкият, но и най-блестящият:) Стои горе в ъгълчето под
таванния шкаф точно срещу входната ни врата. Държи сърчице, посреща гостите ни и пуска
само добрите;)

 

   Този пази децата в детската стая:

 

 

   А този – гълъбчетата (да, нас!) в спалнята:

 

 

   Само в основната ни стая продължаваше да се вижда едно кабелче, останало неприкрито. За него не бързах, чаках най-подходящият ангел. И ето, че той долетя! Лично за мен! Дори кръстен на мен🙂 Трогната съм от признанието на Роси, която си е направила труда да ми проучи децата, постовете, темите…  Преплела е всичко в уникалния ангел с рокля от ръчно правена хартия от глухарчета, който вече гордо зае мястото си. Вижте го в целия му блясък:

 

 

    А в пакета имаше и прекрасни ръчни герданчета и медальончета за децата, които  им прибрах за времената, когато подобаващо ще ценят истинските неща (Роси, извинявай, но ми повярвай:)

   Отново – целувки и толкова много благодаря!!!