The Sunshine Brightness Memi Mix Vol.1-2

   

   По принцип не се ориентирам особено добре в блогърските игри, не се и вписвам особено добре в блогърските групи и общества. Пък и, съгласете се, игрите и в двата поканили ме блога, се казват по подобен начин, а условията са съвсем различни. Ласкателно, но и доста объркващо:) Затова, елегантно ще се измъкна и ще се опитам да комбинирам условия и послесловия, пък да видим какво ще стане. Накратко – ще напиша каквото аз си реша, хаха.

   
{BTW, извинявайте за забавянето, бамбини. Тук мога да изтъкна няколко основателни причини и две-три поговорки, но истината ще си остане една – аз наистина съм много важна!}.

   
Та, при Криси играта се казва The Sunshine award.  При Astilar се казва The Bright Side. С една дума – все награди, благодаря!:)

.

 

    Слънчевата награда се връчвала на блогъри, които със своя позитивизъм и креативност вдъхновявали други хора в света на блоговете (добре, добре…).  Правилата при получаване на наградата били да се сложи логото (ок);
да се изпрати наградата на 12 блогъри (как не, сега си обяснявам как и аз съм попаднала в безкрайния списък);
да ги известя (ок, ок) и да линкна този, който ме е номинирал (е, това е лесно). Добре, благодаря, Криси! Ето и моите номинации (шът, колкото-толкова):

Венци the fan – слънчев и позитивен тип, признавам, много го харесвам… Май най-редовно го каня, но това е положението.

Тишо the writer – оо, хайде, съвсем премерено дразнещ е, само когато той самият иска. Иначе е доволно смешен, дори мъдър. Духовните му писания съвсем импонират на моята светла личност, а чувството му за хумор е точно толкова самокритично, колкото одобрявам:)

{Абе, само на мен ли ми се струва странно да говоря за тях в трето лице, след като се предполага, че ще го четат? Е, какво да се прави…}

Госпожа Лю Чан Порасналия Ян Бибиян – за слънчевата й същност и несломима доброта, въпреки всичко.

– Ама, разбира се – Preor Разказвачът. Той май държи първенството по слънчева и на моменти чак озадачаващо мила и щастлива личност, мда… Не му знам оправданието, но май се сещам, де 😉

– Ама, разбира се и Деничка от “На ти с парите”. Тя сама си е признавала, че накрая се е предала на Новозеландската позитивност. Личи си и е чудесна! Да не говорим колко е умна, какви невероятно яки предложения и идеи има, освен трите деца, нали, и въобще…

   Ок, сега към светлата страна на нещата. Кое, кое? Еее, стига де, засрамете се! Така. Герданонизката Раличка е била така добра да ме сложи в този път по-краткия списък. Само че в тази игра условието е по-коварно. Да изброя десет неща, които ме правят щастлива, ама това сериозно ли? Да ям сладко от смокини и слънчогледови семки без сол, да пия кафе с мляко без захар и да бъда оставена на мира. Другите са подобни:))) Виж, нещата, които не знаете за мен провокираха ексхибиционизма ми, о, да. Да видим:

1. Преди доволно много години бяхме най-добри приятели с Димо от П.И.Ф.  Ама от тези, които се чуват по няколко пъти на ден, говорят с часове и вечерта се мотаят заедно по концерти и купони. Тогава бяха славните времена на група Resemblance, ех… После Димо и Иван заминаха за София, аз се омъжих за Басиста и останалото е история:)

2. В първия семестър на първи курс в Икономическия Университет, получих първата оценка. Ама, буквално – Лош 1. Не, по висша математика. Да, заради нескопосано преписване, много ясно. Даа, хвана ме асистентката, която ми беше вдигнала мерника заради безсрамно слабите ми резултати. Не, наистина не знам защо влязох да уча икономика, като не ме влече и не обичам математиката. Хайде, гледайте си вашите неща, а? Освен това не ми вярвате?? Моля, трети ред:

 

.

 

3.  Не ям месо от 31.05.1993та. Голям праз!:-))) Само че аз помня датата и с друго – с концерта на Faith No More в Budapest, брат ми, Angel Dust Tour, брат мии… Forever знаменателен ден за мен!

4.  Никога не съм пушила, каквото и да е, гадост. Това никога не ме е притеснявало, нито навличало проблеми. Е, подигравки от кръгчето – да, изгонване да не хабя напразно цигарата – да. Много важно!

5. Имам доста точен мерник. В гимназията събирах погледите на момченцата с баскетболните си тройки и биех всички наред на 21, а през далечния период, в който с Жоро се мотаехме по билярд клубовете, бях станала сериозен противник.  

   А сега прехвърлям задачата на Василена, Бу и Дачи. О,  добавям и Светла Енчева с нейния Неуютен блог, да. Чисто женско любопитство, може би съчетано с капка проклетия, съжалявам. 

   Предварително се извинявам на всички засегнати и – естествено – можете да се направите, че не сте прочели поста, лесна работа. А най-добре, ако вече сте писали.

   Бачи и леканочи!


 

Защо съм доволна, че съм жена?

     Включвам се на опашката на карнавала по покана на Бу.

     Мога да бъда много кратка, като кажа, че е защото жените можем всичко.

    Обаче, понеже знам, че няма да сте доволни, мога и да бъда по-многословна.

   
Ако се наложи, ние жените можем наистина всичко. Да сме търпеливи, да
издържаме на болка, да сме удивително работоспособни, мотивирани и
държеливи. Да нямаме много комплекси, да нямаме проблем в признаването
на нечие чуждо превъзходство. Да се извиняваме, когато сме сгрешили, да
флиртуваме, да плачем, когато ни се иска. Да наддаваме на килограми,
когато е неизбежно, да отслабваме, когато е нужно.  

   
Доволна съм, че съм жена. Винаги съм била. Доволна съм, че имам женски
деца. Някак винаги съм го знаела и усещала това. Просто ми е лесно.
Лесно ми е с общуването. Удобно ми е със себеусещането. Нямам проблеми
с подценяването на работното място и с тежестта на обществените
очаквания към мен, както понякога ги има Петя. Нямам проблеми с покровителственото отношение като Eneya. Не ми пука, че не мога да пикая права /хаха!/, като Бу.  И аз като Поли съм благодарна, че съм майка и дъщеря. Не обичам много да дудна, като Deni4ero, но понякога е твърде неизбежно:) Не съм съгласна обаче с Denia,
че като чуеш този въпрос, очакваш отговора да е свързан с розови
дантели, сватбени рокли, шоколад, обувки, бижута и букети – няма начин.
Затова пък до голяма степен мога сама да се погрижа за колата си /за
разлика от Креми :)/, както и да шофирам като mikiblue, хехе… И мен всеки месец ме спохожда предменструален бяс като Liska, въпреки че напоследък го укротявам с хомеопатия. Абсолютно се присъединявам към LadyVera,  че в качеството си на жени никога не ни е скучно. Много съм съгласна и с Василена,
че все пак имаме късмет с времето и мястото, в което живеем. В други
времена, а дори и днес, но на други места, нямаше да ми е толкова лесно
и приятно да съм жена, мда… 

    Като цяло този карнавал е пре-любопитен и ми беше много приятно и интересно да чета писанията на всички мацки, 10х, Бу! 🙂

 

 

Домашен хляб и аз – стига, бе!

   

    Слагам поста си в тази категория, понеже реших и аз колебливо да се включа в редицата изтъкнати блогъри-пекари. Редицата води Василена, разбира се, с нейните идеални домашно печени хлябове и психарски тънкости като квас и спондж /не питайте!/; продължава с Деница,  нейните четиричасови пекарски бисквитени маратони и чудни карлсончета; тук е и вълшебницата simplyblue, която е повече по тортите; а, ето я дори и многоръката Бу… Да не споменвам Astilar, която е сръчна и за вкусотии, и за красоти.

    Хм, дразнеща редица, нали!

    А аз се славя едва ли не с отвращение към готвенето и вероятно някои хора се чудят как си изхранвам децата. Е, храня ги, разбира се – вярно, не обичам, но готвя, пък и много обичам да ям. Ето как остава и за децата:)

    
Напоследък обаче нещата с купените хлябове съвсем загрубяха. Най-после, подтикнати от гостуване в близки съвсем еко- и био-роднини, решихме – мечка страх, нас не страх – да си изпечем домашен хляб, incl. месене, втасване и прочие страховити действия.

    
Добрее. И тъй като ми прилягат признанията, ще си кажа – хлябът го пресява, меси, мачка и разните там други неща мъжа ми. Аз съм по спомагателните, но решаващи действия като дърпане на падналите му в тестото ръкави, изваждане на тавичка, затопляне на фурна и украсяване на хляба. Много съм добра в изяждането, също.

    
Ето го и нашият горд Домашен Хляб Трети: 

 

    
Направихме го от пшенично и царевично брашно, бухнахме сусам, стана с чудно вкусна хрупкава коричка и определено е по-добър от Първи и Втори. Опитах да го украся с шарка като листо (това пак го видях от Василена), обаче поне да бях видяла от нея и как точно се правят тези шарки. Цитирам:  ” За да се получи добра отворена кора, резките върху хляба се правят в последната секунда преди пъхането във фурната и се реже под ъгъл – почти хоризонтално под кората. Ако режете перпендикулярно, хлябът може да се разшири прекалено много настрани, вместо да се вдигне добре нагоре. Може и да му се образува прекалено дълбока и широка пукнатина, която да го изсуши и загрози.”

    А такаа, пу да … му се не види. Определено ще има и Четвърти.

 

    Та, това е. Много сме захлебени да продължим:) Така наред с пшеничните кълнове (които дъщеря ми тайно от мен яде още не съвсем покълнали), сандъчетата с подправки напролет и родителски вилни места със собствено отглеждани плодове и зеленчуци, прибавяме и хляба към правилния начин за хранене. Не бива да забравяме и удовлетворението от факта, че по този начин даваме скромния си дан срещу Е-тата, глобализацията и повсеместното мачкане от Новия световен ред:))

   Добре, похвалих се и ще мирясам. Очаквам гръмки хвалебствия и напоителна мотивация за повече кулинарни геройства. Не се шегувам, трябват ми.

 

 

На “ти” с играчките

 

    
Нашата българо-новозеландска връзка, Деничка-хубавичка, има страхотна идея в помощ на хората, които нямат свои деца, но трябва да купуват подаръци за близки такива. Тя вече е постнала своите предложения, дори го е направила и още един път, има гост-предложители, както и е поканила някои от нас, останалите блогАри, да се включим. 

    
Супер, отзовавам се веднага с неща, които бих се зарадвала да получат моите деца. За щастие, повечето вече ги имаме и снимките са от личния ни фонд.

    
Разбира се, и тук (както е с повечето неща от живота) има уловка – подходящите подаръци според родителите рядко съвпадат с желаните подаръци според децата. Е, моето предложение е следното. Подарете един основен – хубав, полезен, сериозен – подарък. Добре, а после може да добавите някоя дребна, модерна, безсмислена глупост, за да зарадвате наистина детето.Това е лесно – ако знаете пола и годините му – просто попитайте продавача в магазина за играчки и готово. 


    Ок, ето я моята пъстра галерия:


1. Книжки – абсолютният ми бестселър на всички времена. За най-мъничките са хубави онези меките с висящи, звънтящи и шумолящи странички, или другите – с твърди корици и  блестящи акценти. За по-големите вече има значение съдържанието, а много любими са ми книжките-пъзели. Те са красиви, занимателни, често образователни, използват се от всички деца в семейството на даден етап и въобще са много полезен подарък.


2. Дървени играчки – колкото повече, толкова повече! Несравнимо по-добри и красиви от всички останали. Хубавото е, че има почти толкова голям избор, колкото и пластмасовите, а най-ценни са правените на ръка. Като тази зелена картина на снимката – тя е дялкана и рисувана от Етърска майстор-резбарка и винаги, като я погледна, ме радва!

 

 


3. Закачалка за стена – абсолютна красота! Може да се разглежда като добавка към дървените играчки, а в тази категория спадат също и дървените метри за стена, както и любимите ми – дървени дръжки за гардероб. Настроение и практичност в едно. Яко!

 

 


4. Играчки за домашен куклен театър – симпатични са и много радват децата. Когато са две или повече, дори нямат нужда от истински кукловод, а си играят с тях сами и много се смеят. 

 

 


5. Възглавница-книжка – супер е, успокоява ревящо бебе за секунди, става за гушкане, разглеждане, четене и лягане. Не на последно място – красива е за декорация и цветен акцент в стаята.

 

 


6. Детски саксии – о, как ги обичам! Децата едва ли ги забелязват особено, но за мен са задължителни. Все пак  нека са не много големи цветя (всички знаем защо), но придават раздвижен и жив вид на детската част от жилището.

 

 


7. Фенерче – ето тук се пресичат родителските представи за полезно, с детските представи за забавно! Обожават да си играят с фенерчетата, да изгасят лампите, да се завиват с тях под юргана, да ги насочват към тавана и да следят светлото кръгче. Абсолютен фаворит!:) То е ясно, че всяко дете трябва да има свое, (за да) няма спор! 

 

 


8. Велосипедна каска – също одобрявана от родителите, а и смятана за готска от децата. Удобен подарък за измъкване и в двата случая: ако детето има колело (тогава е ясно), или ако няма (вие сега му подарявате каска, а мама и тати – ми, колело!)

 

 

 

9. Абонамент за любимо списание – ще зарадва детето и финансово ще облекчи родителите. Тук обаче се пита – както за името на списанието, така и за най-удобния адрес за получаване, който не винаги съвпада с този, на който живее семейството.   

    
Ами, на първо мислене – това е. Сега сте вие и успех на всички, както казва Деничка🙂 


 


 

Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)

 

   Ето какво пише любимият ми Друнвало Мелхизедек* по повод климата днес:

   „Тук ще разгледаме само четири или пет от проблемите на Земята, макар че в момента се разиграват много различни сценарии. Ако дори само в един от тези сценарии нещо се обърка, всичко живо на Земята ще загине окончателно. Днес всички те са на ръба – въпросът е само кой от тях ще поддаде пръв. И ако само една от системите изчезне, всички останали ще я последват и на Земята повече няма да има човечество. Това ще бъде нашият край и ние ще свършим като Марс или като динозаврите. Не много отдавна, в началото на ХХ век, на Земята е имало 30 милиона живи организми – 30 милиона различни форми на живот. През 1995г бяха останали 15 милиона. За да се създадат тези живи форми, са били необходими милиарди години и само за няколко мига – някакви си сто години – половината от живите същества на нашата мила планета изчезнаха. Сега на различни места в света измират по 30 в секунда.

   Ако можехте да наблюдавате Земята от Космоса, щяхте да видите, че тя умира много, много бързо. Ние обаче си живеем така, сякаш нищо не се е случило и всичко е наред. Трупаме пари в банките, караме си колите и продължаваме да живеем в заблуда. Така че, ако бъдем откровени, ситуацията на Земята в момента е на живот и смърт, но сякаш малко хора са наистина сериозно загрижени за проблема.”

   Така. Това е писано преди 11 години. От тези 15 милиона живи организми, колко ли са останали днес? Може би ще ни го кажат на Конференцията на Обединените Нации за климатичните промени в Копенхаген през декември? Ще следя с интерес.

   Междувременно аз ще продължавам да не ям месо; да използвам биоразтворими миещи, почистващи и перящи препарати в домакинството си; на улицата да си пазя боклука, докато не попадна на кошче; да се замислям за алтернатива всеки път, преди за запаля колата си; да спирам водата, докато си мия зъбите; да си нося ушита платнена торбичка за пазаруване и да не се страхувам, че ще се изцапа, защото си я пера; да членувам в ПП„Зелените” и няколко други фондации и организации; да участвам в петиции, инициативи и граждански сдружения; да недолюбвам и избягвам пластмасовите и ПВЦ опаковки и много други неща, за които вече не се замислям. Възпитавам и децата си така.

   Малки неща, дребни неща, но – по силите на всеки. А какво ли би станало, ако наистина всеки от нас ги прави?

 

alt    
Рисунка от 6 годишната ми дъщеря

 

 

*Drunvalo Melchizedek. The ancient secret of the flower of life, vol.1 Clear Light Trust, 1998. (Друнвало Мелхизедек. Древната тайна на цветето на живота, том 1. Аратрон, 2006, стр. 127)